Кожата / Общества / Непрофесионални / Вегетарианство

Живеем в 21 век и вече има толкова много чудесни алтернативи на вълната, козината, кожата на животните, просто няма нужда покриваме своята кожа с тази на животните. Овце, лисици, зайци, норки и много други животни са избивани и одирани по особено жесток начин заради своите кожи и козини.

Кожата
Обичайното скърцане, вратата се отваря, но този път вместо храна ме хващат и ме завличат някъде. Защо? Страх ме е и ме боли, защото са ме сграбчили много силно. Най-накрая светлина! Не може да бъде - свобода?! Но какво става? Напъхват ми метален кол отзад, в устата ми слагат желязна пластина и ми затискат челюстта, така че да си прехапя езика. Изведнъж по цялото ми тяло пробягва отвратителна тръпка и внезапно страшна болка пронизва гръдта ми. Мускулите се вцепеняват, не мога да помръдна, болката в сърцето се усилва и чувствам как се пръскат вените по цялото тяло. Болката не спира и става непоносима. Светлината изчезва. Някой казва: "Давай следващия!"

Така обикновено се прекратява животът на лисиците в животинските ферми за добив на кожа. Не винаги разрядът на тока успява да причини смъртта, тогава процедурата се повтаря. Не са редки случаите, когато кожата се сваля от все още жива и само оглушаена лисица. Понякога дори тя се връща в съзнание с вече одрана кожа.

За направата на едно палто се убиват 20 лисици.

Норките, невестулките, белките и самурите имат друга участ. Знаейки че животинките в случай на опасност се стремят да се скрият в дупката, изобретателните убийци са измислили следното. Изплашеното след хващането животно се поставя на маса, в която е направен отвор с размера на дупката им. Опитвайки се да избяга, зверчето се хвърля към спасителната "дупка" и... се заклещва в нея. Отдолу се пуска отровен газ.

За изготвянето на една шуба се отравят 60-80 норки, невестулки или самури.

В различните страни "произвеждат" пухестата козина по различен начин. Някъде с игла се вкарва отрова директно в сърцето или в белите дробове, другаде пък премазват гръдния кош, важното е да не се "повреди кожата".

Уважаеми телевизионни продуценти! Ако наистина искате силни усещания в риалити-шоуто си, наречете го "Животновъдска ферма". Поместете участниците в клетки, където на мястото на покрива е само небето с дъжда и горящото слънце, а вместо под - мрежеста клетка, в която можеш да направиш само две крачки: наляво и надясно. Нека участниците на риалити-шоуто бъдат хранени само по толкова колкото да не умрат. Възможно е на някои от участниците да им се наложи да напуснат шоуто още преди края му: във тези ферми 10% от животните умират през лятото от прегряване, а зимата от измръзване. В природата те винаги имат убежище от неблагоприятните условия, но тук те нямат къде да се скрият. Част от тях умират от болести, а някои от болезнен шок, тъй като при нещастен случай няма кой да им окаже медицинска помощ. Ще трябва и да се има предвид, че известен брой участници ще загуби разсъдъка си заради затвореното пространство и непоносимото зловоние, тъй като нечистотиите ще се трупат на купчини направо пред клетките. Ще им се наложи също да търпят останките от своите колеги, които не са успели да достигнат до финиша.

Страхувам се обаче, че производителите на кожени палта и дрехи ще протестират против това шоу, защото след това хората ще се откажат да купуват стоката им - пропита с мъка, кръв и смърт.

Стоманени челюсти

Не, не, моля ви, не си мислете че е започнала реклама на паста за зъби или че ви канят на прожекция на филм на ужасите!

Става въпрос за нещо друго. Всички вие сигурно се сещате, как когато случайно пръстите ви се затиснат от вратата или, по невнимание, без да искате се ударите с чука. После крещите от нетърпимата болка и бързо търсите да си сложите нещо студено на удареното място.

А сега си представете какво чувства животното, когато на крака му с чудовищна сила се затиска стоманена челюст, разкъсвайки тъканите и строшавайки костта. То няма къде да се дене, никой не може да махне страшната болка. Животното, изнемогвайки от болка, чака с дни, докато дойде ловецът и му счупи врата или го удуши, за да не си хаби патроните и да не развали козината. Често животното, когато окончателно се вкочени умъртвената лапа, прегризва собствената си кост, за да се спаси от капана. Скоро след това то умира от загуба на кръв или шока от болката. Оставайки все още живо, съществото остава инвалид и трудно си добива храна, или въобще не успява и умира от глад.

Всичко казано по-горе не е измислена история. Това се случва сега, близо до нас. Но ние не го виждаме, или не искаме да го видим. А, може би, нарочно се отказваме от това да знаем за това. За какво са ни излишни вълнения в нашия и без това изпълнен със стрес свят?

Може би сте прави. Но сега е 21 век. За да не измръзнем зимата са създадени много различни видове материали, които превъзхождат по качество естествената кожа. Но на кого е нужна тя тогава? Отговорът е много прост. Първо, на производителите - собствениците на фермите, за да правят пари. После, на търговците, също за да печелят пари. И не на последно място, на моделиерите, за да утешат своето самодоволство с последния бум на модата, а и също така да печелят пари. Алчноста тласка хората към престъпления. Жаждата за пари отнема животите (замислете се!) на 30 милиона красиви пухкави създания всяка година.

Митове и заблуди за кожата
Естествената кожа е мъртва плът! И си остава такава, колкото и да се обработва. Ето някои от традиционните митове за кожата, витаещи в обществото.

Мит 1

* Кожата е остатъчен продукт от месната индустрия

Кожата не е “остатъчен” продукт от отглеждането на животни за месо. След като се вземе кожата на животното, всяка останала “част” бива разпродадена парче по парче за да направи цялата тази кървава индустрия по-доходна; Кръвта се използва в кучешката и котешката храна, космите на някои животни се използват за правенето на четки или в мебелния бизнес, рогата, костите и ноктите се използват за производство на желатин, който се слага в бисквити, желирани сладкиши, капсули на лекарства, някои фотографски филми и дори за глави на кибритени клечки. Кожата, която се щави представлява 10% от всичко, което може да се вземе от животното и я прави най-стойностната част от нещастното същество. Всъщност кожите на крави, овце, свине и кози са основният материал за производство на кожи за обувки и палта произведени в България. Някои от скъпите кожени изделия, които се внасят от чужбина се правят от кожи на елени, крокодили, змии, норки, кенгурата и щрауси.

Мит 2

* Животните за кожи живеят доволен живот и биват откарани в кланица, защото са стари и немощни

Едрия рогат добитък в промишлените ферми е селективно подбиран за множество операции и процедури, включващи изкуствено осеменяване, ембрионален трансфер, механизирано доене, тъпчене с антибиотици, кастрация на мъжките, жигосване, отделяне на малкото теле от кравата, дни след раждането, отбиване на кърменето и изкуствено хранене на телето. Като последица от ужасния цикъл от бременност и лактация, млечните крави са изключително податливи на мастити и болести. Техните телета, останали без майка отиват на заколение за производство на висококачествени ниско-влакнести кожи за изработка на подплати на обувки, якета, ръкавици и портмонета. Най-скъпата кожа е тази на телета умрели при раждането, от която се прави мек велур. Средната продължителност на живота на една крава е 20 години. Но във фермите говедата за месо се колят на възраст 1-3 години, млечните крави умират на 3-7 години – от болест (36%), убити поради слаб добив на мляко (28%), и невъзможност за оплождане (36%).

Мит 3

* Животните за кожи се убиват хуманно

Транспортирането на животните до кланиците им причинява дискомфорт и стрес. Те са подковани, здраво завързани и натикани в камион, който да ги откара в кланицата. Но много от тях умират още в камиона, преди да стигнат до крайната дестинация. Причините за тяхната смърт могат да бъдат сърдечен удар, дехидратация, глад, кръвоизливи или счупени кости. Тези които достигат до кланицата те биват зашеметявани, а след това се чупят опашките им и се разрязват техните вратове. А палачите, които работят в тези кланици не се нуждаят от специална квалификация.

Мит 4

* За разлика от синтетичните алтернативи, кожените продукти са екологични

Всъщност качеството и здравината на обувките и дрехите от петролно извлечени материали са се усъвършенствали значително през последните години, но те са безспорно неекологични. Дори произведените от наглед безвредни и “натурални” материали, като например памук, който обикновено се третира с инсектициди и пестициди, след това вече готовата дреха се избелва, боядисва и третира с формалдехиди. Ощавената кожата обаче, не само отделя неприятни миризми, тя се обработва с множество замърсители като олово, цинк, формалдехиди, бои и цианидни химикали за да се спре разлагането. Все пак кожата е мъртва плът и е нормално да гние, ако не се третира със силни химикали. Към това можем да добавим и сериозният удар срещу околната среда. Животинските екскременти са вероятно най-големия замърсител на водата; едрият рогат добитък, овцете и други преживни животни отделят метан, който е основния газ, отговорен за глобалното затопляне; азота в животинските отпадъци участва в процеса на формирането на амоняк – съдържащ се в кисленните дъждове, отрова за земеделските култури. Освен това, животните в промишлените ферми консумират 10 пъти повече земя, вода и основни зърнени храни, отколкото хората.