|
Отговорност към храненето
Подчертаването на въпроса за начина на живот напомня на хората за тяхната отговорност за болестите. Въпреки, че днес отделяме повече внимание на правилното хранене, отколкото в миналото, значението му за доброто здраве все още не е напълно признато от обществото.
Съвременното клинично хранене използва основно схемата на “четирите основни групи храни”, а също и съвременния медицински модел, който оценява храната в зависимост от нейното биохимично съдържание. Най-голямо внимание се обръща на активните съставки, като витамини и минерали, и специфичното им влияние върху организма. Принципите на алтернативната медицина, които използват конвеционалните познания по биохимия, а също акцентират върху ползата от пълноценните, по-необработени храни, в последно време все повече се налагат и влияят върху традиционната медицина. По-голямата част от предлаганото и от двете медицински общности обаче е твърде опростен подход към храненето. Вероятно в ранните години на западната медицина, когато алопатията (традиционната класическа медицина, при която се използват лекарства) е била по-малкият брат на природолечението е същестувала максимата “Нека твоята храна ти бъде лекарство и твоето лекарство – храна”. В онези времена западната култура е била повече от селски тип, следователно земеделска. С урбанизацията и откъсването от нашата естествена среда ние сме изгубили уважението си към елементите, от които сме част. В такива условия алопатичната медицина се издигна до положението на почти върховен авторитет. Прекъсването на естественото ни общуване със заобикалящата ни среда, наложената промяна в ритъма на живот и важността на дневната диета и поведение правят страданията “простуда” и “грип” да бъдат неудобства, част от нашия напрегнат живот. С употребата на антибиотици и антихистамини алопатията се превъща в герой, а природата във враг, който не бива да получава полагащата му се по право територия. Каква ирония – в края на краищата природата триумфира, понеже нашата симптомология става по-усложнена и с по-дълбоки корени. Хроничните дегенеративни заболявания са официалната емблема на съвременното индустриално общество. Това неизбежно води до шеметно повишаване на цените на медицинското обслужване, тъй като интервенциите трябва да стават все по-инвазивни, а периодът на възстановяване все по-дълъг. Ние си мислим, че продължителността на живота се увеличава благодарение на повишените здравни грижи, но това е само един мит. Подобреното здравеопазване и хигиенизиране влияе повече на здравето от съвременната медицина. Намалихме също и детската смъртност, което би трябвало да води до по-добри перспективи относно продължителността на живота. В същото време обаче намалява броят на здравите осемдесет- и деветдесет годишни хора. По-голямата част от днешните възрастни градски жители са по-немощни в сравнение с миналото.
Използването на качествена и прясна храна в наше време стана изключително сложно. Това, което може да купите днес на пазара, има много малко общо с продуктите от преди 80 години. Злоупотребата с торове и пестициди и хибридизацията създадоха нискохранителни зърнени храни, плодове и зеленчуци. Почвите са свръхзасадени и лишени от минерали, а това също води до намалено съдържание на минерали в плодовете и зеленчуците. Дори “пресните” продукти биват обработвани с химикали (като например серен диоксид), восъци на нефтена основа или гама-радиокативни лъчи. Тази практика се е появила не защото служи за подобряване на хранителните качества, а защото служи на икономиката.
Трансконтиненталният и международен хранителен обмен създаде възможности за комбиниране на храни от различни климатични пояси. Това е едно чудесно предизвикателство за нашите вкусови усещания, но предизвиква стрес в телата ни. Ако съчетанието от храни, не е съобразено както трябва с промяната в сезоните, климатичните условия, или е неправилно, това води до храносмилателна нестабилност и ще се влоши здравето. С всеки изминал ден това положение се влошава, заради технологиите на генното инженерство, които например предлагат да се инжектират моркови с бананова ДНК, за да станат по-големи и по-сладки. Всъщност комбинацията от храни на генетично ниво ще направи почти безсмислена литературата за ползата и въздействието на различните храни върху човешкия организъм.
Домашните животни от които се получава месо, се отглеждат нехуманно и неекологично. Лошите условия на живот, наситените с химикали храни и антибиотиците, използвани за предотвратяване на инфекциите или за изкуствено “напомпване” на животните за повече килограми, ги правят немощни и болни. При млечните продукти често се среща употребата на компютърни чипове, разположени под кожата на кравите, които контролират нивото на хормоните (което е естествено, когато майките кърмят малките си) кравите получават изкуствено допълнителни хормони, за да се увеличи количеството мляко. Често това води до възпаления на виметата на кравите, които от своя страна се лекуват с антибиотици, а вирусите мутират и така се довежда до болести като “Луда крава”. В млякото в супермаркетите има остатъци от тези антибиотици, които могат да станат причина за колики или други стомашни проблеми, често срещани у хранените с краве мляко деца. В “Диета за една нова Америка” Джон Робинс коментира подобни случаи от хранителна и морална гледна точка. Според него нехуманното отношение на хората към всички останали форми на живот е най-голямата перверзия на новото време. Ако опитът за трансплантация на черен дроб от павиан върху човек се окаже сполучлив пазарът на тези органи ще се увеличи и павианът ще се отглежда във ферми специално с тази цел. Друг пример за това експлоататорско отношение е избиването на черните мечки в Китай с единствената цел – получаване на жлъчка, заради нейните лечебни качества. Същевременно съществуват растителни еквиваленти, като например шафранът, който има същите лечебни свойства, като мечата жлъчка. Колкото по-чувствителни ставаме към взаимната зависимост между видовете за подържане на глобалната хармония, толкова повече сме длъжни да търсим алтернативи на излишното унищожаване на други видове, което може да има кратковременна полза за някои, но неизменно ще доведе до страдание за мнозинството. А зашеметен от изобилието на храната, средностатистическият потребител, не бива да мисли, че храните по рафтовете в блестящите супермаркети са добри, той трябва да знае, че хранителната индустрия произвежда за печалба, а не от грижа за здравето. Единственото нещо, което можем да предприемем е поемането на индивидуална отговорност и избирането на етична диета. Подобна отговорност пред самия себе си не бива да се смята за тежест. В действителност да си отговорен, означава да си “способен” да “отговаряш”, да обръщаш внимание и да се замисляш кое е правилно и кое не.
Веганизмът
Всеки ден милиони животи се загубват в процес, който може да бъде предотвратен. Животните са жертвите, които заради това, че не могат да изразят своето недоволство от начина, по който се отнасят към тях, живеят потиснат, затворен живот в постоянен тормоз и насилие; след това се отнема единствената привилегия, която им е останала - животът им.
Трябва ли да се отнасяме към другите същества, които също могат да изпитват болка, с такова безсрамно пренебрежение? Хранителните ни предпочитания струват ли наистина невероятните страдания, които другите животни трябва да понасят, само за да можем ние да се храним с каквото си поискаме?
Етичният веганизъм - алтернативата, която иска да спре ненужното насилие над чувстващи същества. Веганизмът и правата на животните са начин на живот, който иска да премахне страданието, да защитава тези, които не могат да се защитят сами. Всеки може да намали страданията, които се случват днес. Бъдещите поколения могат да погледнат назад и да видят катастрофалните беди от загубените животи и цялото това унищожение; или могат да видят повратна точка, време, в което хората осъзнават проблемите и действат.
Веганизмът - алтернатива на консуматорското общество
Веганската философия и начин на живот изключват всички форми на експлоатация и насилие върху живоните – било то за храна, облекло или каквото и да е друго. Живеейки като веган, човек носи полза за: животните и подобряването ан живота им, за екологичната непокътнатост на нашата околна среда, и за нас самите, като избавя телата ни от проблемите свързани с консумацията на животни и животински продукти. Първо, месната и млечната индустрия причиняват смъртта на 27 милиарда пилета, крави, прасета и други животни. Животните са подлагани на неописуеми жестокости, за да се увеличават приходите на индустрията. Те живеят на тясно, в клетки, упоени с лекарства и осакатени. Фермите не са като онези, за които са ни разкавали в училище; те са механизирани кланици, където чувствата на животните са последната грижа. Те са ад!
Второ, земеделието, свързано с набавяне на фураж и храна за животните унищожава Земята. Това просто е неефикасен начин за добиване на храна, който прахосва огромна част от отглежданите зърнени култури. Зависимостта на месо”производството” от земеделието вдига нивото на прозиводство до такава степен, че прекаленото изтощаване на почвите причинява намаляване на продуктивността им от година на година. Следващата крачка е приспособяването на диви земи в земеделски. Веганството спомага за елиминирането на тези заплахи и оставя земята и почвите в естествения им вид.
Последно, консумацията на животински мазнини и протеини е свързана със сърдечни заболявания, чревни и стомашни заболявания, рак на гърдата, диабет и много други. Веганската храна, като пълноценни зърна, зеленчуци, плодове, бобови, са с ниско съдържание на мазнини, не съдържат холестерол и са богати ан витамини и минерали. Плюст това, веганите получават точното количество протеини, от които се нуждае човек. Кравето мляко, съдържа точното количество протеин за телето, но прекалено много за хората. Яденето на месо и мляко, може да е най-сигурният начин за ранна смърт.
Животни за храна
Непрестанно милиони животни по целия свят биват отглеждани и убивани за храна. След като те прекарват почти целия с живот в ужасни и нехуманни условия, в повечето случаи те са откарвани от фермите до кланиците, където за тях живота свършва в страх и агония. Месото е убийство без значение как е сготвено.
Латинска Америка: соя за месо
Продукцията на соя в световен мащаб, през последните три десетилетия, е нараснала на 55 милиона тона през 1975 до 223 милиона тона през 2006, растеж с 324%, a световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Основния скок на потреблението на соя стана през 1990, когато беше забранено кости и други остатъчни продукти от месната индустрия да се използват като главен източник на протеин за храна на животните за месо. Една трета от всичката соя в света в момента идва от Латинска Америка. Страните като Бразилия и Аржентина изнасят своята соя в Европа, САЩ и Китай, където тя се използва от промишленото животновъдство за храна на животните в месната и млекодобвната индустрия. Повече от 80% от всичката соя в света отива за храна на животни, които после ще бъдат заколени и използвани за храна. Голям процент от тази соя също така е генетично модифицирана. Аржентина изнася 94% процента от своята соя (2004), а Бразилия изнася 76%. В последните години, земята засята със соя в Латинска Америка се е увеличава с 3,5 милиона хектара на година (площта на Холандия). В Аржентина и САЩ повечето соя е ГМО. В Бразилия ГМ-соята беше официално забранена, докато президента Лула беше на власт, но в момента около 44% от нея сега е ГМ.
Европа внася за своите кланици около 39 милиона тона годишно, или линия от 23 000 км натоварени камиона. Около 90% всичката соя внесена в Европа отива за кланиците.
извори:
'Soja Doorgelicht' (брошура на Холандската Соева Коалиция)
Oil Mill Gazetteer, Volume 110
Растежа на соевата продукция, износ и продукция са резултат на обмислена търговска политика. През 1962 като резултат от 'Dillan Round' на Общото споразумение за митата и търговията (предшественик на Световната Търговска Организация), САЩ и Европа се съгласиха да отменят импортните такси за маслодайните култури (като соята). По това време САЩ беше основният износител. Другата страна на споразумението беше, че на Европа ще и бъде позволено да субсидира своята зърнена продукция. За европейските промишлени ферми, това значеше достъп до евтини протеини за животните в кланиците (от внесена соя) и евтини карбонхидрати (от субсидирано зърно), двете най-важни съставки за бързо растящо парче месо. Резултатът беше бум на вноса на фураж, продукцията на месо и износа на месо (включително дъмпинг) за останалата част на света. Това споразумение от 1962 все още е в сила, но сега големите корпоративни совеи магнати от Латинска Америка печелят от него.
В страните от Латинска Америка като Парагвай, Аржентина, или Бразилия, продължава с умопромачителни темпве увеличаването на соевите насаждения с цел износ, като това води до катастрофални последици за селските общности и земеделски начин на живот. Култивацията на соя е най-доходоносна, когато се извършва с голяма интензивност и не се нуждае от много работна ръка, измествайки други продукции като зеленчуци, памук, дори млекодобив. Докато огромни площи от Аржентина и Бразилия вече са покрити със соеви плантации, то е по-малко известно, че Парагвай се превърна в четвъртият най-голям износител на соя в света.
През 2006 близо 2,5 милиона хектара соя са засадени само в Парагвай. Парагвайските власти планират увеличаването и на 4 млн хектара. Според парагвайска неправителствена организация “…Обяснението за тези “зелени пустини” от типа на огромните соеви насаждения е разпространението на огромна машинизирана земеделска индустрия без малки фермери; без хора. Всички моно-култури са заплаха за екосистемите, които те изместват; те унищожават билогичното и агрокултурно разнообразие, отравят водните басейни и почвата, и подкопват основите на хранителна сигурност и сувереност на хората и техните земи. Те причиняват бедност, безработица и масово изселване на общностите в селските местности.”
Почти всичката соя, която се отглежда в Аржентина е в “RoundupReady” сортовете на биотехнологичната мултинационална корпорация Монсанто. Тези генетично модифицирани соеви насаждения са направени резистентни на “убиващия всичко” хербицид “Roundup.” Тя издържа на интензивно пръскане, докато всички останали насаждения и бурени наоколо са убити. Използването на тази ГМО соя се среща и в Парагвай и Бразилия.
Почти половината от населението на Парагвай живее под прага на бедността, а 21 % в екстремна бедност. Изследванията сочат, че бедността е по-висока в провинциоалните райони, където има повече соеви насаждения.
Според доклад на ФБОМС, “Селската и градската бедност се увеличават, защото освен прогонването на малките фермери от техните земи, монокултурата трудно създава нови работни места. За всеки 100 хектара, има една работа в евкалиптови плантации, две за соеви и 10 за захарна тръстика, докато 20 семейства могат да преживяват в оргиналната агрокултура. Нямайки друга алтернатива много селски работници се местят в градските гета.” (1) Според "Приятели на Земята" Парагвай, близо 70 000 души напускат селските местности всяка година. В допълнение, много от тях емигрират в близките страни.
В Парагвай, както и в другите страни от Южна Америка, концентрацията на земя е екстремна: 1% от земевладелците държи 77% от земята! Тази невъобразима концентрация на земя, плюс липсата на възможности в градовете води до растящ брой на окупации на селска земя в Парагвай, особено за публични площи, които незаконно са били продадени от държавата на соеви предприемачи. Организацията в селските райони не е лесна, но те успавят да постигнат победи. Общности като провинцията Каагуазу, където организацията Movimiento Agrario y Popular (MAP) е активна, успява да контролира соевите насаждения в централната част на Парагвай.
Соевите магнати обаче отвръщат на това чрез изпращане на "охранителни" отряди от безработни селски деца, използвайки ги да неутрализират селяните, които се самоорганизират. Правителството също отвръща като изпраща парамилитирани отряди срещу селяните. Само в Парагвай, над 30 селяни са убити от правителствените войски за последните 4 години. Експлозията на соева култивация причини унищожението на всичките тези милиони хектари гора и савана. Между май 2000 и август 2006, Бразилия изгуби около 150 000 km2 гора - местност по-голяма от Гърция. Соята се отглежда да храни животни за месо, а месопреработвателната индустрия отделя около 18% от вредните емисии, виновни за глобалното затопляне, повече от всичкия автомобилен трафик по света. Тези газове идват от изгарящите се парникови газове, емисии на метан от животинските екскременти (най-вече прасета и едър рогат добитък) и продукцията на изкуствена тор за фуража. Метанът е един от най-опасните парникови газове, 21 пъти по-опасен от въглеродния диоксид. За продукцията на животински фураж и нуждата от земеделски площи, където да се засеят тези култури се налага поголовна сеч на дъждовните гори в Латинска Америка и изгаряне на гори. Изгарянето на гори и окислението на въглерода от почвата води до масивни емисии на CO2. Тъй като загубената почва не се компенсира, този процес се нарича “земеделска мина," водещ до покачване на температурата и опустяване, да не споменаваме и ефектите от транспортирането на фуража, екскрементите, живи животни, и най-накрая финалния продукт - месо. Според един от последните репорти 'Дългата сянка на животновъдството' (от 2006) на Организацията за агрикултури и храни на ООН, производството на месо е виновно за следните емисии от парникови газове:
CO (2.9%), метан (35-40%), нитрати (65%) и амоняк (64%) от всички регистрирани емисии в света.
Сега освен промишленото животновъдство се задава и друга заплаха - биогоривата. Ключовите играчи в Г8 обявиха своята подкрепа за учвеличаване производството и потреблението на биогорива произведени в развиващите се страни. Финансовите министри на Г7 (Г8 минус Русия) имат мнозинството гласове в МВФ и Световната Банка. Тази подкрепа прави проблема с със земя за промишлена продукция и фураж за животновъдството още по-голям, тъй като соята за фураж сега започва да се съревновава със соя, палмово масло и други земеделски култури, които се използват за биодизел. Мексико се сблъска с 400% увеличение на цената на царевицата, тъй като царевицата, която внасят от САЩ сега се използва за биогориво. Автомобилите се съревновават с директен сблъсък с хората, защото в тези страни не се срещат често западни коли, но хората умират от глад. Разчитайки на производство на биогорива в развиващи се страни, големите агрикултурни и енергийни корпорации в индустриалния свят на Г8 оставят трудния избор и тежките последици в ръцете на хората и животните в глобалния юг. Където пазара е по-важен от човешкото оцеляване. Биогоривата служат за начин на лидерите на Г8 както винаги да правят бизнес, докато голяма част от фосилните газове продължават да се разпростират в атмосферата и да правят климатичната криза по-сериозна от всякога. В момента промишленото животновъдство и биогоривата са най-голямата заплаха за бъдещето на Земята и въпроса с изхранването.
Нужно ли ни е млякото?
Производителите на мляко и млечни продукти ни казват: "Млякото е съвършената храна от природата", но не казват, че млякото е природната храна за малкото теле, което има 4 стомаха, удвоява теглото си за 47 дни и може да достигне маса от 135 кг за една година. Производителите на мляко казват на децата: "Пийте повече мляко, за да порастете големи и силни", понякога им казват, че ензимът, нужен за усвояването на животинско мляко е лактаза. Те никога не биха казали на децата, че 20% от хората от бялата раса, 53% от латиносите и по-голямата част от тъмнокожите хора нямат лактаза в червата си. (89% от стадата едър рогат добитък в страна като САЩ е инфектиран с левкемия - рак на кръвта/костния мозък. Млечната индустрия казва, че вирусът на левкемията става неактивен след пастьоризация (процес на загряване на млякото над 70 градуса по Целзий). Всичкото мляко на пазара е пастьоризирано.
Пастьоризацията променя калция в неразтворима форма, която не може да бъде абсорбирана от хора или животни. Тази обработка на високата температура също така убива и всичките ензими.
Телетата биха умрели, ако ги хранеха с пастьоризирано мляко/сирене вместо с нормалната им храна. Въпреки това огромна част от млякото се пастьоризира.
Млякото е всъщност бяла кръв. Средно в литър мляко се съдържат 322 милиона бели кръвни клетки. След като се пастьоризира съдържа 322 милиона мъртви бели кръвни телца.
Инфекциозната частица, която причинява болестта "луда крава" се нарича прион. Прионите не могат да бъдат унищожени при пастьоризация.
Инкубационният период на болестта е 20 години (което значи, че след 20 години ще разберете дали сте заразени)
80% от млечния белтък в млякото е казеин. Казеинът е основната съставка за лепилото за мебели и също се използва за да се залепват етикетите на бирата.
Количеството холестерол, което се съдържа в тези 3 чаши мляко е равен на количеството, което бихте получили от 53 резена бекон.
Увеличен е рискът от рак на гърдата за жени, които се хранят с масло или сирене 3 или повече пъти седмично, сравнено с жени, които консумират тези храни по-малко от веднъж седмично: 3 пъти по-висок.
От 59-те хормона, които се съдържат в млякото, един е мощен хормон на растежа. Той е естествена съставка на кравето мляко, тъй като кравите трябва да растат много бързо. Заради някаква игра на природата този хормон е идентичен при кравите и хората. Този хормон е добре изледван и документиран като "гориво" за всякакви тумори. Той е ключов фактор в развитието на пролиферацията при рака на гърдата, простатата и дебелото черво. Подозира се, че най-вероятно ще се открие, че подпомага растежа на ВСИЧКИ тумори.
Всяка хапка кашкавал съдържа ДЕСЕТ ПЪТИ повече от това, което е имало в млякото (главно различни антибиотици и пестициди при промишлените млечни продукти), защото трябват 10 литра мляко, за да се направи 1 килограм кашкавал. В сладоледа те са 12 пъти повече. В маслото те са 21 пъти повече, от това което се е съдържало в мазнините от млякото.
Млеконадойните крави също се убиват в кланиците. Естествената продължителност техния живот в природата е 25 години, но повечето крави за доене живеят само 4 години, докато телата им вече са износени и трябва да бъдат убити. Държани в постоянен цикъл от изкуствена бременност чрез синтетични лекарства, от лактация и доене чрез промишлени машини, тези крави са затворени извън всички останали животни, включително и малките им. Заставят ги да стоят на бетонни подове, в собствените им изпражнения по цял ден, във фабрики, където трябва да дават над 40 литра мляко на ден - 10 пъти повече отколкото могат да дадат в природата.
Никое същество след най-ранното си детство не консумира мляко или млечни продукти. Хората са единственият вид (освен другите, на които ние го даваме изкуствено), които го правят. Човешкото тяло няма никаква нужда от животинско мляко/сирене/кашкавал и т.н. Няма необходими за живота ни хранителни елементи в млякото, които да не могат да бъдат набавени от растителни източници.
Сърдечният удар е една от най-честите причинители на смърт за човека. Преустановявайки консумацията на месо, млечни продукти и яйца, човек намалява риска от сърдечен удар с 90%!
Животни, не "суровина за месо"
"Еха, най-накрая съм свободен. Как може т.нар. цивилизовано общество да държи животни в промишлени фабрики? Моите милиони събратя и аз никога не сме виждали дневна свтлина. На това да се движим наоколо се гледа като загуба на енергия! Единственото бъдеще за нас е касапина. Ние сме живи същества с чувства, по дяволите! Не просто продукти, носещи печалба. Какво чакате? Раз, два, три, всички животни на свобода!"
Европейските животински ферми са силно индустриализирани и специализирани. Месото, което ядеш е преминало през множество различни фабрики по същия начин, както автомобилът е направен от различни парчета железа, преминаващи през различни фази на окомплектовка.
В свинефермите, специализирани в отглеждането на млади животни има концентрация на „продуктивни животни”. Силно плодовити свине са чифтосвани с големи и бързо растящи шопари. След престоя във фермите за оплождане, свинете-майки, отиват в други ферми, където раждат своите малки. Опашките и тестисите на малките прасенца биват отрязани веднага. Във фермите има толкова малко място, че прасенцата се хапят едно друго по опашките и ушите от стрес. Малките са отделяни от майките си четири седмици след като се родят, а след шест седмици са транспортирани във фермите за месо. Те повече приличат на фабрики с клетки за по едно животно със съвсем малко място, обикновено около 0.8 м2 на прасе. Животът им без никаква дневна светлина и движение води до физически и психически заболявания, които са лекувани, като животните биват непрестанно тъпкани с антибиотици и успокоителни. Тук, след около три месеца престой прасетата израстват от около 25 до 115 килограма, хранени с високопротеинов фураж от Южна Америка (соя от Бразилия). След това животните отиват в кланицата. Ако оживеят толкова дълго, разбира се; 12 – 20% от малките умират преди да достигнат зряла възраст. Много умират и по време на дългото транспортиране из Европа, понякога при екстремни условия, натъпкани всички заедно без вода, храна и светлина. Важно е да се отбележи, че не само прасетата са затваряни, експлоатирани и убивани по този начин, подобни са историите и на рогатите и кокошките.
В Европа често в една ферма има десетки хиляди прасета, а понякога броят на животните достига дори 100 000. Натъпкванто на толкова много животни в малко пространство, транспортирането им на големи разстояния и прекаленото им хранене с небалансирана храна и лекарства, доведе в последните години сред животните, отглеждани във ферми до епидемии от заболявания на копитата и устата. Това води до изтребването на всички заразени животни и има големи последствия не само за фермера, но и за много от животните от подобни видове в района, които също биват изтребени.
Животните са убивани също и за производството на мляко и яйца. Кравите дават най-голямо количество мляко само след раждане. Една дойна крава трябва да забременява на всеки 6 месеца, за да остане "продуктивна". Постоянното доене води при много от тях до гнойни инфекции на вимето и зърната, а гнойта може да се намери и в млякото (слой, дебел около един пръст на всеки литър). Тъй като млякото е предназначено за хората, малките телета са отделяни от майките си. Женските стават дойни крави, а мъжките не са нужни за нищо друго, освен за месо.
За производството на яйца ние се нуждаем от мътещи кокошки. Те се избират от специални ферми, от където кокошките са взимани за мътене, а младите петли или са избивани с гас, или нарязвани на парчета. Те са безполезни за индустрията, тъй като не могат да снасят яйца, а месото им не е подходящо.
Яденето на месо, млечни продукти и яйца те прави отговорен за отношението към животните и убийствата в тази индустрия на смъртта. Какви са оправданията за тази огромна касапница - човешкото консуматорство? Каква е всъщност разликата между животните и хората, която може да легитимира това отношение? Това, че сме съзнателни същества? Не можем да знаем дали някои животни не са също съзнателни, но защо това трябва да е причина в крайна сметка? Знаем твърде малко за чувствата на хората с умствени проблеми, но това не е причина да се държим зле с тях. тогава дали не е заради факта, че животните не са толкова интелигнетни като хората или пък е това, че те принадлежат към други видове, различни от нашия? Дискриминацията и експлоатацията на други видове от хората има своя дефиниция: видовизъм. Промишлените ферми са видовизъм в неговата най-лоша форма.
Често използван аргумент за легитимиране на яденето на месо е, че това е "природно заложено". Животните ядат други видове животни, тогава защо хората да не правят същото? "Природно заложеното" обаче само по себе си не е винаги добро. Природното и моралното са две различни неща. Насилието се възприема за природно заложено, но и за грешно. Много хора са способни да правят морален избор и поемат отговорността да не ядат месо. Да не ядеш животни може да изглежда противно на природата (въпреки че не е, що се отнася до човека), но е очевидна морална отговорност.
Възможно е да се намери алтернатива в органичната продукция, но в повечето случаи се оказва, че в това няма голяма разлика в сравнение с промишленото животновъдство. Органичната продукция среща много от същите проблеми и не може да увеличи значително жизненото пространство на животните, а фуража остава почти същия. А в повечето случаи въобще не е решение на проблема: защо? Как, ако сме склонни да повярваме, че животните не съществуват на земята за бъдат експлоатирани от нас, може да одобряваме търсене на животински продукти, които свеждат животното до “суровина за месо?”
Да изконсумираме нашата земя и здраве
Земя
Фермерите трябва да произвеждат храна за нарастваща световна популация, но земеделието просто не може да изпълни желанието на около 5 милиарда души да консумират повече животновъдски продукти. Световната популация се е увеличила от 2,7 милиарда през 1950 до 6,3 милиарда през 2006 (233%). В същото време световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Консумацията на мляко и яйца също се е увеличила. Във всяко общество, в което приходите растат, консумацията на месо расте дори с по-големи темпове, в същото време това е високо неефективен начин за изхранване на хората. Eфективността с която различните животни превръщат растенията с които се хранят в протеин варира различно. За едрия рогат добитък са нужни грубо 7 кг зърно, за производството на 1 килограм живо тегло, но това е в най-добрия случай (пропорцията може да бъде и 16:1). За свинете съотношението е 4:1 (4 кг растителна храна за 1 кг живо тегло), за домашните птици е около 2:1. За производството на един килограм говеждо е нужна около 100 пъти повече енергия, отколкото за произвеждането на килограм картофи. Месната индустрия също така прахосва водните ресурси. За производството на килограм говеждо се използват 15 m3 вода, докато са нужни само 0.4 - 3 m3 вода за производството на килограм пшеница.
През 2005 фермерите по света са произвели 220 милиона тона соя. От тях само около 15 милиона тона са консумирани от хора. 144 милиона соя са отишли за храната на крави, прасета, пилета и дори риба. Освен соята, храната на домашните животни включва царевица и други богати на енергия земеделски култури, всичките продукт на моно-културната земеделска индустрия.
Здраве
В индустриалните страни болестите и предпоставките за тях, причинени от определен начин на живот като наднормено тегло, диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и рак са силно разпространени. Има изобилие от източници, показващи, че вегетарианската диета се асоциира със значително по-малък риск от тези заболявания. Въпреки това пържолите, надениците и рибата все още се смятат за нормална част от диетата. Митът, че това са здравословни и незаменими храни е широко разпространен и много членове на лекарското съсловие също вярват, че месото е жизнено важна част от диетата. Има схващания, че модерните хора трябва да ядат месо, защото от 2 милиона години хората го правят. Но трудностите да си набавиш необходимите витамини, протеини и жизнено важни калории чрез други храни освен месо (примерно заради географското разположение и климатичните условия) са заличени от 10 000 години на широко разпространеното земеделие и транспорт. Всъщност сега, в модерното общество, проблемът е напълно противоположен – много хора поемат твърде много калории и страдат от затлъстяване и проблемите свързани с него. Съвременото земделие предлага изобилие от всичко, от което се нуждаем, когато трябва да сме зависими само от храна с растителен произход. Няма нещо полезно в месото, което да не може да бъде набавено от здравословна вегетарианска или веганска диета. За сметка на това, в съвремените епидемиологични модели, нискоро съдържание на зеленчуци в диетата се смята за рисков фактор за много туморни заболявания, кардиоваскуларни заболявания и дегенеративни болести. За които фармацевтичната индустрия харчи милиони всяка година, опитвайки се да намери подходящи химически получени лекарства (тествани върху животни). Очевидно би било по-здравословно и по-евтино ако всички спрем да консумираме животински продукти.
Диета включваща месо също така ни сблъсква с различни свързани с храната заболявания. Най-чести са бактериите съдържащи се в не добре термично обработеното месо, като Салмонела, Кампилобактерията, E. коли и Бовин гъбичната енцелопатия, които са широко разпространени по целия свят. Всъщност Птичия грип се разпространи, защото няма адекватни лекарства да го спрат. Световната Здравна Организация обвини за избухването на Птичия грип “интензивното промишлено птицевъдство”. Шефът на Центъра по контрол на заболявянията в Тайланд каза : “Светът си няма и идея какво ще стане ако това нещо продължава така“, след това го замени с “Кога, наистина. Въпросът е кога. Не мисля, че вече имаме лукса да използваме думи като ‘ако’ за напред. ‘Ако' е вече в миналото.”
Мляко?
Казват, че на кравите не им вреди ако ги използваш само за производство на мляко, "дори им е приятно, когато ги доят". В съвременния свят градското население расте от ден на ден и остава все по-малко място за традиционни ферми, където кравите пасат на полето, а вечерта, когато се върнат от пасището, добрата жена ги дои на двора...
Всъщност млякото се произвежда във ферми от промишлен мащаб, където кравите никога не напускат установените за всяка една обори и се доят от бездушни машини.
Но независимо от това къде се отглежда, за да може кравата да дава мляко, тя трябва да роди. Бичето не може да дава мляко и затова неговата участ е неизбежна.
Във фермите животните са принуждавани постоянно да забременяват и да раждат. Също като хората, бременността при кравите продължава 9 месеца. В този период кравите се доят непрестанно.
В естествена обстановка, средната продължителност на живота на кравата би бил 25 години. В съвременните условия те биват изпращани в кланницата след 3-4 години "работа".
Съвременната крава, под въздействието на интензивните технологии, произвежда 10 пъти повече мляко отколкото в естествени условия. Организмът на кравите се подлага на изменения и се намира в постоянен стрес, което води до възникването на различни заболявания като мастит, левкемия Бовина, имунодефицит Бовина, болест на Кронин и др. За борба с болестите на кравите се дават множество най-различни лекарства и антибиотици. Някои от тези заболявания по животните имат дълъг инкубационен период и често се развиват без видими симптоми, докато в същото време кравите продължават да се доят и млякото им да се изпраща в производителската мрежа. Ако кравата се храни с трева, то тя няма да може да дава такива огромни количества мляко. На кравите интензивно се дава висококалорична храна, която за тези животни се явява неестествена, тя предизвиква у тях различни нарушения на обмяната на веществата и причинява болести.
За да се увеличи произвеждането на мляко, кравите се инжектират с хормон на растежа (Bovine Growth Hormone), който се създава по синтетичен път. Освен вредното влияние върху организма на самата крава, хормона предизвиква сериозни дефекти в организма на телетата.
Телетата, които се раждат от млекодайните крави, се отнемат от майката веднага след раждането. Половината новородени - женските се отглеждат, за да заместят ставащите бързо безполезни майки. Бичетата обаче завършат живота си доста по-бързо: на част от тях се дава да достигнат пълния си размер и се изпращат в кланниците за говеждо, а друга част още в детска възраст се колят за телешко.
Производството на телешко представлява страничен продукт на млечната промишленост. Тези телета се държат около 16 седмици в тесни дървени заграждения, където те не могат нито да се обърнат, нито да изпънат крака, нито дори нормално да легнат. Хранят ги със заместител на млякото, в който отсъстват желязо и влакнини, за да може у тях да се развие анемия.Именно благодарение на тази анемия(атрофиране на мускулите) месото придобива онзи нежен светъл цвят и висока стойност. Дори ако говорим за идеалното краве мляко(без добавени хормони, антибиотици и пр.), по мнението на докторите, а в частност на д-р Бърнард, основателя на Организацията Лекари за Отговорна Медицина(PCRM), млякото не е полезно за възрастния организъм. Нито един вид бозайник не се храни с мляко след дестка възраст.Нито един от видовете, в естествени условия, не се храни с млякото на друг вид животни. Млякото на кравите е предназначено за телета, които имат 4 стомаха, които удвояват теглото си за 47 дни и към еднагодишна възраст тежат 330 килограма.
Млякото - това е храна за бебета.То, само по себе си, и без искуствени добавки, съдържа необходимите хормони нужни на растящия организъм. За пациенти с тумор, според доктор Бърнард, млечните продукти са даже опасни, тъй като хормоните на растежа могат да стимулират развитието и размножаването на злокачествените клетки. Възрастният организъм е способен да си набира необходимите витамини и минерали от растителни източници и да ги синтезира в свой, свойствен на този организъм режим.
С консумацията на мляко от човека се свързва възникването на болести като заболявания на сърцето, рака, диабета и даже остеопорозата(намаляване на плътността на костната тъкан), на същото това заболяване, предупреждаването за което млечната индустрия така широко използва за да рекламира продукцията си. Съдържащите се в млякото животински белтъчини се свързват със съдържащия се в костната тъкан микороелемент калций и го извеждат навън, вместо да обогатяват организма с този елемент. Развитите западни държави заемат водещо място в света по количеството на случаи на остеопороза, като в същото време страните, където мляко практически не се употребява (такива като Китай и Япония) дори не познават това заболяване.
Месото вреди на здравето
Няма съмнение във факта, че яденето на месо е вредно за здравето. Списъкът със заболяванията, за които се знае, че са свързани с месото, които са по-често срещани сред хората, които консумират месо и животински продукти, изглежда като индекс на учебник по медицина. Анемия, апендисит, артрит, рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на простатата, запек, диабет, жлъчни камъни, подагра, високо кръвно налягане, лошо храносмислане, затлъстяване, хемороиди, инфаркт на миокарда (известен още като съредечен удар), разширени вени. Това са само част от добре познатите заболявания, които могат да засегнат хората месоядци. Сърдечните заболявания често са причинени от натрупването на холестерол и наситени мазнини от животински продукти в нашите артерии. Единствените двама лекари, които са успяли да обърнат хода на смъртоносното заболяване са включили изключително вегетарианска диета като част от техните програми. Други здравни проблеми, свързани със запушени артерии, като слабо кръвообръщение и атеросклеротични удари могат наистина да се предотвратят чрез веганска диета.
Хората, които консумират продукти от животински прозиход имат също повишен риск от много други заболявания остеопороза, алцхаймер, различни алергии и хранително натравяне.
Изключването на месото от нашата диета е един от най-добрите и най-лесни начини да намалим приемането на мазнини.
Към тези опасности прибавете и факта, че ако ядете месо, е много вероятно да консумирате хормони, лекарства и други химикали, които са били давани на животните преди те да бъдат убити, и можете да прецените степента на риска. Никой не знае точно какъв ефект е вероятно да има тяхното консумиране върху вашето здраве. Но риск има, и то голям. Някои фермери използват транквиланти, за да успокояват животните. Други често използват антибиотици, за да може животните им да не развият инфекции. Когато ядете месо, вие неизбежно поглъщате и тези лекарства и химикали. В много страни в последните десетилетия се наблюдава драстично повишаване на процента на развилите стафилокок, резистентен към пеницилин. В Америка например, където повече от половината антибиотци се дават на животни, процентът е нарастнал от 13% през 1960 на 91% в 1988.
Здравословната, хигиенична, и природосъобразна веганска диета е най-добрият, питателен и полезен начин на хранене, който човек може да избере. Веганите са по-здрави, и в по-добра физическа форма отколкото повечето месоядци. Ако искате да имате наистина здравословна диета , трябва да се откажете напълно от месото.
Има, разбира се, всякакви старомодни митове относно яденето на месо. Твърдеше се, че на хората, неконсумиращи месо, не им достигат белтъчини. Но вече е известно, че това е абсолютна невярно. Еднакво невярно е и твърдението, че ако не ядете месо, диетата ви ще е бедна откъм необходими витамини и минерали. Месото не съдържа абсолютно нищо - нито протеини, нито витамини и минерали – които организмът да не може лесно и пълноценно да си набави от растителната храна. По-доброто здраве не е единствената причина да станете “зелен”. Голяма част от хората, които се отказват от месото, го правят както от морални и етически съображения, така и поради личната полза.
Много от тези, които се колебаят дали да станат вегетарианци (защото искат да са по-здрави, защото искат да спрат световния глад, или просто защото повече не могат да живеят с мисълта, че подкрепят варварството, свързано с отглеждането и убиването на животни за храна), се притесняват какво ще ядат. Тези притеснения са излишни.
Не само, че в наше време са достъпни много различни видове плодове и зеленчуци, но дори ако ви липсват качествата на месото, можете да си купите вегетариански кремвирши, хамбургери и пайове. Много ястия могат да бъдат приготвени с алтернативи на месото направени от соя, нахут, ориз и др. Също така можете да купите тофу и различни соеви и оризови млека.
За да поддържате здравето си, яжте сурови храни, когато можете (защото витамините лесно се унищожават при готвенето), използвайте колкото се може по-малко вода, когато варите зеленчуци, за да не загубвате разтворимите във вода витамини В и С. Задушавайте или запържвайте зеленчуците вместо да ги варите.
Помнете, че поддържайки храната топла, или затопляйки я, можете да унищожите витамините, опитвайте се да ядете плодовете и зеленчуците с кората (защото витамините често се съдържат точно под обвивката) и използвайте въображението си когато пазарувате!
Можете да си набавите желязо, калций, цинк и други необходими минерали, от които организмът има нужда, от тъмно-зелени листни зеленчуци, ядки, варива, слънчогледови семки и сушени плодове. Има тонове литература посветена на храненето и множество книги с вегетариански и вегански рецепти.
Водещите здравни специалисти споделят мнението, че възприемането на вегетарианска диета е едно от най-полезните неща, които можете да направите за себе си и семейството си. Здравословният начин на хранене на вегетарианците поддържа добро здраве и осигурява защита от множество заболявания. Добре планираната вегетарианска диета доставя всички нужни на организма хранителни вещества, като изключва всички наситени мазнини, холестерола и заразите, намиращи се в месото, яйцата и млечните продукти.
Избор за живот, здраве и щастие
Повечето хора възприемат животните като продукт, а това не е така. Прасетата, кравите, кокошките и други животни, отглеждани за храна, са индивиди с чуства - те изпитват болка, страх, самота, щастие и обич, също като кучетата, котките и хората. Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Великият апостол на ненасилието Махатма Ганди твърди, че “душевността на едно агне е същата като тази на човек”. Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно.
Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето. Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.
Консумирането на месо е вредно за нашето собствено здраве, защото месото е с високо съдържание на мазнини и холестерол, които предизвикват затлъстявне, запушване на артерии, инфаркт, рак и други болести. Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща или грах съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото. Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система за разлика от месото. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото.
Всички ние имаме право на избор да ядем или да не ядем месо, но животните в кланицата не могат да избират дали да ги убием или не!
КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ В ПОДКРЕПА НА ЖИВОТИНСКАТА СВОБОДА И СВОЕТО СОБСТВЕНО ЗДРАВЕ: НАЙ-МАЛКОТО - БЪДИ ВЕГЕТАРИАНЕЦ!!!
Редактирано от Moд (вere) на 26.09.10 16:32.
|
Права на животните---отговорност към храненето
(ентусиаст)
