Това "да не се влияем от външна среда" сме го чували, но това сякаш звучи като опит за култивиране на някакъв уж вътрешен "покой", а култивираният покой не е истински покой.

Може би по-правилно е не "да не се влияем от външна среда", а да сме в хармония със средата и да даваме адекватни отговори на нея, без значение каква е тя. Отговорите могат да са най-различни и не можем да ги шаблонизираме в рамките на някакъв изкуствен морал, пози на "духовност", медитативност и т.н.

Какво значи "загубили способност да медитират"? Медитацията не е способност, която се култивира от ума. Това е по-скоро процес, който освобождава тялото/съзнанието от ограниченията на ума. Така че не медитацията не може да бъде способност на ума и следователно не може и да се загуби, тя винаги е налична, във всеки един момент и за всяко едно човешко същество. Не се прави, а се случва.