Имам една съученичка, която е изумителен човек и върви по собствени си пътища. Още повече че е жена и това я прави безкрайно по-луда. Та тя ходи в Африка, а последно като я видях, разбрах, че е ходила сам-самичка в Индия. Прекосила е цялата страна от Шри Ланка и е стигнала до Непал някъде до към 3500 км, при -10градиса и се отказала.

Защо ти го разказвам това? Попитах я защо е отишла. Тя ми каза, че е отишла да търси духовност. Попитах я дали я е намерила, а тя каза, че след всички трудности, които е преживяла в Индия, стигнала до извода, че всичко е вътре в нас.

Може да отидеш на село или в големия град, или в Индия, или на Луната... Всичко е вътре в нас: хармонията, спокойствието, предизвикателството.

Много мои съученици вече са крайно изморени от работата си, искат тая къщичка на село, искат да се пенсионира. Аз от своя страна не навиждам шума и мръсотията на големия град, но това за мен е предизвикателството, което ме раздвижи и ме държи буден и нащрек. В момента, в който свикана с града и предизвикателството отмине, ще отида на село.

Но винаги ще бъда там, където искам и трябва да бъда. Не ме интересува кой какво казва, каква е модата и прочие. Човек трябва да има стратегия на живот.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите