|
Предлагам ттук да пишем за ползата (и вредата евентуално в някои случаи) от зеленчуците.
Започвам с патладжанът и картофите.
ПАТЛАДЖАНЪТ
е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Съдържа минерални соли, целулоза, мазнини, дъбилни вещества, витамин С, още фосфор, калций, желязо, сяра и хлор.
Те съдържат веществото соланин, на което се дължи слабо горчивият им вкус. Ето защо преди да се използват се посоляват или се изкисват в 3 %-ова солена вода, при което се извлича значителна част от него. В по-късен стадий на развитие при недостатъчно поливане в сухо и горещо време количеството на соланина се увеличава и те стават непригодни за храна и опасни за консумиране, защото в по-голям процент соланина е отровен.
Разнообразният химичен състав прави патладжаните полезна храна за човека.
Поради богатото им съдържание на желязо те, както спанакът и копривата, се използват при малокръвие и отслабване на организма при тежко боледуване. Препоръчват за профилактика и лечение при атеросклероза. Препоръчват се и при сърдечно съдовите заболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето, подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци.
Патладжаните съдържат вещества, които намаляват холестерола в кръвта и могат да се включат в диетичния режим на болни от атеросклероза.
Патладжанът е полезен за кръвообращението. Неговите горчиви вещества и етерични масла подпомагат храносмилането и подсилват кръвообращението. Високото съдържание на калий е полезно за сърцето, спомага за регулиране на кръвното налягане при стрес. Тъй като полезните съставки на патладжана се съдържат в кората му, по възможност не го белете.
Противопоказания:
Не бива да се консумират от болни със стомашно-чревни заболявания поради голямото им съдържание на мъчно смилаема целулоза. Не се препоръчват и при болни с оксалтни и уратни камъни, тъй като съдържат оксалова и пикочна киселина и други пуринови вещества, въпреки че имат добър пикочогонен ефект. По същата причина патладжаните не бива да се консумират и при редица нарушения на обмяната на веществата, като подагра, артрити, затлъстяване и др.
КАРТОФИТЕ
Картофите по химичния си състав се доближават до хляба, а по богатството на витамини и минерални вещества – до зеленчуците. Те съдържат 75 % вода, 20 % въглехидрати, 0,3 % мазнини, 2 % белтъчини, като включват най-важните растителни белтъчини – аминокиселини, които човешкия организъм не е в състояние да синтезира. Освен това тези белтъчини доставят на организма алкални съставки, докато другите храни като месото, сиренето, фасула, граха, орехите и др., са богати с киселини. По този начин картофите неутрализират излишните и вредни остатъци от киселините в организма, което е благоприятно при всички заболявания на обмяната на веществата.
Картофите са богати с минерални вещества, главно на калий, който предпазва организма от излишно натрупване на вода. Те съдържат и фосфор, магнезий и сяра, както и микроелементите силиций, бром, йод, манган, алуминий, кобалт, цинк, мед, никел и др. Макар и в минимални количества тези елементи са абсолютно необходими за жизнените процеси, защото вземат участие при изграждането на хормоните, ферментите и витамините. Картофите са богати и с витамин С, В1, В2 и В6, които са особено необходими през зимата, когато пeпресните плодове и зеленчуци са в недостатъчно количество. Те съдържат 22-38 мг. % витамин С. Пресните картофи са по-богати с витамин С, отколкото старите. Голяма част от ценните съставки на картофите се съдържат повече към повърхността, затова те трябва да се белят тънко. Картофите се обелват и нарязват непосредствено преди да се употребят, за да не загубят витамините си. Когато се поставят обелени във вода те бързо губят 50 % от витаминното си съдържание.
Голямото им съдържание на минерални соли ги прави много добро средство за алкализиране на кръвта, което е особено необходимо при захарната болест, подаграта, уратните пясъци и камъните на пикочните пътища. Съдържащият се в тях калий в голямо количество действа пикочогонно, укрепва мускула на сърцето.Сокът от картофи е добро средство против увеличените стомашни киселини при язва на стомаха и дванадесетопръсника. Картофите действат благоприятно и при възпаление на дихателните пътища, като увеличават отделянето на храчки, особено когато се вземат под формата на супа.
Дори една малка порция от 150 г дневно доставя на организма нужните растителни белтъчини. Те съдържат витамин С, желязо и магнезий. Ако картофите са екологично чисти, най-добре е да се готвят с обелките, защото там се съдържа много вит. В6. Винаги изрязвайте зелените части, тъй като в тях се натрупва токсичният алкалоид соланин.
Магнезият и вит. В6 са полезни за ставите, за предпазване от подагра.
При дефицит на Mg страдат всички органи и системи: нервната система се превъзбужда, увеличава се също и болковата чувствителност; обмяната на веществата се забавя, което на ниво храносмилане се проявява като запек и жлъчночернодробен застой, на ниво бъбреци като образуване на уратни и оксалатни камъни, на ниво сърце и кръвоносни съдове - образуване на тромби и атеросклеротични запушвания, на ниво мускули, кости и стави - спазми, възпаления, остеопороза или артроза (шипове) и т.н. Важно е да се знае, че при липса на достатъчно Mg, добавъчният калций не се усвоява добре и може повече да навреди, отколкото да помогне. От друга страна, K (калият) действа еднопосочно с Mg по отношение на нервната и сърдечносъдовата системи. Вит.В6 допълва това действие, като подобрява обмяната на веществата, укрепва съединителната тъкан и имунитета. Приемът му е задължителен при консумацията на много белтъчини, като за всеки грам протеин се препоръчват приема на около 0,02 мг вит. В6
още за вит В6:
При нормални условия чревната синтеза на вит.В6 е достатъчна, за да задоволи нуждите на организма. Недостигът му води до увреждане на нервната система, лигавиците и кръвта. Появяват се безапетитие, гадене, повръщане, конюнктивит, възпаления, себореен дерматит, анемия, раздразнителност, отпадналост (мускулна слабост и атрофия), сънливост, психични нарушения, полиневрити (изтръпване на крайниците), конвулсии, смущения в сърдечната дейност (атеросклеротични изменения на коронарните съдове), мастна инфилтрация на черния дроб и др.
Авитаминоза вит. В6 може да бъде породена от наследствени ензимни дефекти и хронически заболявания на стомашно-чревния тракт, прием на широкоспектърни антибиотици, сулфонамиди, орални контрацептиви.
Витамин B6 се съдържа в най-големи количества в дрождите, зърнените храни, бирената мая, черния дроб, месото и в яйчния жълтък, бобовите храни (соята, грахът, фасулът) и в по-малка степен в оризът, картофите, червените чушки, рибата и др.
-----------------
Лятото много ми се ядеше патладжан, а сега нещо налитам на варени картофи, поръсени с шарена сол и с много малко сиренце отгоре. Плюс биричка.
Но явно организмът ми си го иска, защото едното коляно започна нещо да ми боцка - явно има нужда от тази храна за очистване.
Като слушаме организма си, ще бъдем по-здрави. Но трябва все пак да имаме и достатъчно информация за това, което ядем (и пием)
---------
Може да продължавате в тази насока, който иска...
а и рецептички, защо не?
|
Какво знаем (и не знаем) за зеленчуците
