Че какво по-нормално от това да убиеш? Ако ме ухапе комар - ще го убия. Ако в градината ми расте плевел - ще го изскубя. Никой не иска да ходи на война не защото ще трябва да убива, а защото може и него да убият. Имам двама познати, които отидоха в Афганистан. Единият не се върна, другият е тук. Ама тоя, дето умря там не ми беше симпатичен, така че не ми пука особено. Каквото повикало - такова се обадило.
Като цяло войните са безполезни за войниците. От друга страна има убийства, които много лесно могат да бъдат разбрани.
Ако се прибера вкъщи и видя жена ми в леглото със съседа - няма по-нормална реакция от това да убия някого.
1: Съседа. Не му е работата там, явно е, че ще ми създава проблеми. Ако мога да се отърва от него ще е по-добре. Лошото е, че няма да ми се размине безнаказано. Това ме спира и не го убивам.
2: Жената. Ако случайно се окаже, че и децата са от съседа - може и тях да убия. Развъждането на съседи и * като жена ми не е в моя полза, целта е моите гени да се предадат нататък. Тук пак опираме до закона, поради което и на жената и на децата им се разминава.
Изводът - наемам адвокат, развеждам се, намирам си нова жена и се местя в по-хубав квартал. Ако нямаше закон - убивам жената и съседа, вземам апартамента на съседа, вземам жена му, вземам си още една жена и си живея спокойно и щастливо.
Надявам се да не е в конфликт с римските закони или теорията на Дарвин?
Най-важното е невидимо за очите.
|