Защото 45 години, хората са живели във фалшив колективизъм. И като дойдоха промените, дойде и т. нар. "частна самоинициатива" и хората побързаха да се отърват от целия фалш. Допълнително, в условията на мизерия и оцеляване, всеки разбра капитализма като начин да се изкачиш нагоре, като стъпиш на нечии рамене. И на практика си беше така - едни хора започнаха да прецакват други, едни хора забогатяха, а други не, приятели, които бяха равни в мизерията преди, сега вече не бяха приятели, заради материалното си положение...
Хората се отчуждиха и това най-много се усеща в големите градове, където идвайки нови хора, вече почти няма съседски отношения - жилищата са под наем или се препродават и хората не се познават.
Хората си мислеха, че с идването на "демокрацията", връзките и шуро-баджанащината ще останат в миналото, но как да стане това, като са все същите хора, които бяха свикнали да живеят така. И практиката си продължава - някой блъска и учи, и хоп - чичовото идва и е толкова некадърно, че тоя някой сега трябва да работи и заради него; или пък идва нечия любовница, която хал хабер си няма, ама зарад това че отваря краката на 2 без 10... Връзките си останаха, а към тях се добавиха и парите!
А и как да има колективи, като по фирмите всеки си пази хубавото местенце? Има и голямо текучество, работодателите не им пука за персонала и не инвестират в него. Сега всички реват, че няма квалифицирани хора, а къде бяха преди 10-15 години? Тогава на никой не му пукаше и персонал се сменяше като носни кърпички.
И последен пример - много млади хора заминаха за чужбина и продължават да заминават.
Фактори много, сигурен съм, че всеки може да се сети още!
___________
|