|
Права си за егоизма и комплексарството. Предполагам, че те обясняват в някаква степен връзката, която се създава между човек и домашния му любимец, макар и да не са единствените фактори. Казваш, че не искаш да бъде така, но ние не сме такива, каквито искаме или трябва да бъдем. Егоизмът, страхът, комплексите, неумението да общуваме, уязвимостта са човешки характеристики и съвсем не се отнасят до някакво малцинство. Те са част от човешката емоционалност. И слава Богу, че я имаме. Инак, ако поведението ни беше определяно само от хладната разсъдливост, щяхме да бъдем нещо като Ворбис от "Малки богове" на Пратчет. За които не са я чели - великият инквизитор, който изтезава хората не в името на някакви негови си истини и идеали, не дори и с насладата на садиста, а от чист научен интерес колко може да издържи даден човек на даден вид изтезание преди да умре. Или дори и да следвахме рационално някакви морални норми (въпреки че дължим моралните си норми пак на егоизма и страха: в първоначалния си и най-примитивен вид те са били споразумение от типа няма да те нападна ако не ме нападаш и ти), та дори и да спазваме с хладна разсъдливост някакви морални норми, животът би бил голяма досада, защото уязвимостта, която те кара да страдаш и дори понякога да бъдеш жесток, е част от чувствителността, която ти позволява да долавяш красотата на някои мигове и да бъдеш щастлив и добър.
Избърборих много неща опитвайки се да кажа просто, че ние, хората, за добро или за лошо сме емоционални, освен рационални същества, и колкото и да е условна думата "нормално", смятам, че е нормално поведението ни да се обуславя и от емоционалността ни. Смятам, че е нормално да закриляме тези, които обичаме. На първо място децата си, после близките си и после, защо не, и животните, с които сме успели да постигнем някакво общуване. Щото сме и социални същества и нуждата ни от общуване обуславя в огромна степен поведението ни.
Ще гледам "Микрокосмос", но знам предварително, че колкото и подобни филми да променят отношението ми към комарите (въпреки че откакто не ям месо всъщност гледам да не ги убивам. Въпреки че кърлежите пък няма как да не ги убивам ), едва ли някога отношението ми към комара и кучето ще се изравни. Това, че животът си е живот независимо дали формите му ни удовлетворяват, е една много хубава и мъдра мисъл, но тя едва ли успокоява страха ти от хлебарки, от който напълно неоснователно се срамуваш. Щото страхът ни е вероятно на стотици хиляди години и за първи път е пропълзял по кожата на някой наш пра-пра родител, в мрака на някоя пещера, докато той още се е борел тромаво с наченките на словото. Така че този страх отива далеч отвъд хубавите и мъдри мисли.
А що се отнася до Милен Цветков, почти съм сигурна, че той е поднесъл този аргумент не на ползу комару, а с ирония към кучешките защитници и в полза на теорията, с която не веднъж са ни манипулирали тук: "Щом не защитаваш комарите, защо да защитаваш кучетата? Щом убиваш хлебарки, защо да не убиваш телета? Щом не ядеш прасета, защо ядеш марули, нали и те са живи същества? Щом не ядеш месо уж от уважение към живота, а убиваш хлебарки и марули, значи си лицемер." Е да, ама не.
Shine on you crazy diamond...Редактирано от Фeйщицa на 08.04.09 19:08.
|
Re: За кучетата и комарите [re: Kaлoмaин]
