Ето ти копи-то:
Инжир баклавата се прави по друг начин, не се използват кори. Мога да ти дам рецептата, много е проста, но нещо малко хора могат да я улучат. Гъстотата на тестото, се определя на око и ако не е точната консистенция, може да стане на подметка, или да се пръсне, като се полее със сиропа.
Това е един истински сууклук.
Като дрънеш две баклави и ставаш турбо-дизел, то сладко та дрънка.
Много е проста:
Един жълтък на една пакетче краве масло(излизат около шест баклави). Та разбиват се добре, като маслото е добре да е предварително отпуснато на стайна температура. Добавя се и малко пудра захар, около лъжица общо и пак се бърка. После започва да се добавя брашно. Тука вече доза няма, гледа се консистенцията. На вид и пипане не е плътна, мекичко е. Правят се кръгли баклавички(в средата с пръст се прави ямичка) и се пекат в умерена фурна, приблизително 20 минути. Получават лек златист цвят. Като изтинат добре се заливат със захарен сироп в съотношение 1:1. Вари се около половин час, пробва се като се сложи какпа от сиропа върху нокета и да се задържи. После се залива баклавата с него. Има принцип - едното винаги трябва да е студено, а другото топло. Оставя се да поеме, отнема часове...и накрая се яде та пушек се вдига.
Ако е гъсто тестото, т.е. с много брашно, баклавите стават на подметка и сиропа не може да поеме. Ако брашното е малко, се разпадат. При първия път, се прави по- рядък сироп, при втория по- гъст...макар, че ако се объркат, сиропа едва ли може да спаси работата.
|