|
От книгата „Индиански лечителски тайни” на Герхард Буци, издателска къща Лик, 2004 г. , стр. 22.
„Ние, индианците, имаме съвсем особено отношение към животните. Те са ни роднини, смятаме ги за свои братя. Те са одушевени, живи същества като народите на растенията и камъните. Именно животните превръщат нас, лакота, в духовни хора. Животните ни показват във видения пътя към Тункашила, нашия творец. Но животните имат и друго предназначение – да хранят нас, хората, на земята. Ние, индианците, знаем това от хиляди години. Еленът знае кога не може да избяга от нашата стрела. Тогава остава да стои съвсем спокойно и чака смъртоносния изстрел. Жертва живота си, за да не умре от глад човекът. Той знае съвсем сигурно, че ние не застрелваме животните за удоволствие и забавление, както правят белите. Ние молим животното за прошка и пушим с отлитащата му душа лулата.
Ловецът говори на елена,
който е убил
Съжалявам, че трябваше да те убия,
малки братко,
но аз се нуждая от твоето месо,
защото децата ми гладуват.
Прости ми, малки братко.
Ще почитам твоята смелост, твоята сила
и твоята красота – ето виж:
окачам твоите рога на това дърво;
всеки път, когато мина покрай тях, ще си мисля за теб
и ще оказвам почит на твоя дух.
Съжалявам, че трябваше да те убия;
прости ми, малки братко.
Ето виж, в твоя памет пуша лулата,
изгарям този тютюн."
|
Индианска молитва към убитите животни...
