|
|
| Тема |
 За делфините |
|
| Автор |
Kaлoмaин (асобу) |
|
| Публикувано | 27.10.08 19:06 |
|
|
|
Като дете четох в една книга на Кусто - "Делфините" за един делфин, който предпочитал компанията на хората, пред тази на себеподобните си. Мисля, че се казваше Нина и живеел в залива на Ла Коруня (може и да бъркам, но книгата ми изчезна преди много години). Екипът се заинтересувал от случая и установили, че Нина е била обучавана от военните да пренася мини. Само че всеки път по време на тренировки упорито връщал мината на собственика. За "некадърност" Нина била "уволнена" от армията. Та тя упорито предпочитала да се навърта покрай хората, отколкото да се включи в някоя група.
Сега се зачетох в една статия за лечението на деца аутисти - знае се, че делфините, конете, кучетата имат много особено влияние върху болни деца. И сама съм изпитвала някаква неоправдана еуфория в близост до делфин или кон. Как мислите - какъв е механизмът, чрез който ни въздействат?
| |
| |
| 
|
|
