Какво е решението, което ми предлагаш? Цял живот го търся, така че ще ти бъда благодарна. :)
А как отделяш истинското от фалшивото? На базата на това, което чувстваш ти ли? Как можеш да си сигурна, че ако един човек твърди, че изпитва, нещо което ти не си изпитвала и не познаваш, лъже? Как успяваш да влезеш в другия и да разбереш как, в действителност, се чувства? Защото според моя опит за това, което чувстват другите можем да съдим само по някакви външни реакции; по изплъзващи се повърхности. Или пък като търсим парагон с нашите собствени преживявания. Действително, няма как да разберем другия, освен като го прекараме през собствените си сетива, чувствителност, ценностна система, опит и пр. Но това е много относително и измамно разбиране и е хубаво да си даваме сметка за това. Хубаво е да живеем със съзнанието, че ние можем да съчувстваме на един човек, но не и да съ-чувстваме с него, за каквато и емпатия между двамата да си говорим. Това осъзнаване ни прави по-малко бързи във ваденето на шаблоните и в съденето по привидности... Бе не е зле да се пита човек като Пух: "Какво ли е да си друг?" :)