|
Мисля, че самотата е реален проблем, особено на по-късна възраст, но не и нерешим. Ако човек приеме мисълта, че е абсолютно сам, без семейство, без близки, и че такава му е съдбата и се опита да си живее живота спокойно, да го осмисли, да си доставя удовоствия, може да бъде щастлив. Много по-страшно е да си имал семейство и изведнъж го изгубиш поради нещастно стечение на обстоятелствата отколкото винаги да си бил сам. Междудругото това е философията на леля ми, която е изгубила единствената си дъщеря и единствения си внук (а освен тях брат и сестра). Тя успя да надмогне безвъзвратната загуба на най-скъпите си същества и да продължи напред. Не мога да кажа, че е щастлива, но поне живее спокойно и е адски устойчива на всякакви обстоятелства от живота. Именно тя ме съветва да не се кахъря за нищо, включително за семейство и деца, а да си гледам живота.
Един приятел, последовател на Адвейта Веданта, който е останал стар ерген, също е голям непукис. За него съм сигурна, че не познава чувството на самота и въобще не се притеснява кой ще го гледа на стари години, ако не дай си боже се разболее, „оставил се е в ръцете на Бога”, както самият той казва.
Така че наистина вярвам, че е въпрос на нагаса и психическа устойчивост човек да приеме мисълта за самотата и да я превъзмогне. Освен това изцяло заставам зад мнението на Сърничка, че съжителството с неподходящ човек е доста по-сериозен проблем, може наистина да ти съсипе живота, да те разболее.
А иначе за внушенията от обществото, за съжаление е така, понякога ни програмират доста вредни нагласи, които ни остават за цял живот.
!
Редактирано от amrta на 11.02.08 10:14.
|
Re: Как съжителствате тревопасни с мършоядни? [re: Фeйщицa]
