Строго очертана "граница" може би няма. Всъщност "границата" зависи от конкретната ситуация и конкретния човек. Ескимосите от край време са принудени да ядат месо и нямат голям избор, дори и днес плодовете им излизат скъпо, като рядко позволим лукс.

Преди време например "границата" в България се е очертавала от климатичните условия - през зимата се яде повечко месо, също и "зимнина" - лютеници, туршии, компоти и т.н. През лятото повече се набляга на салати. Но днес тази "граница" на практика не съществува, защото всъщност можем да си позволим да консумираме плодове и зеленчуци с не лошо качество през всеки един сезон - например внасяйки от държави, разположени по на юг.

Така че например конкретно за България (а и не само) "границата" става все по-психологическа. Въпрос на индивидуален избор, но пак няма как да бъде строго фиксирана. Или може би науката не е напреднала все още.