Ако някога започнеш да водиш диалог, а не монолог с вегетарианците и общуването ти с тях престане да се свежда до поучения и ирония, ще чуеш куп интересни истории на хора, които са били заставяни да ядат месо като малки. Как са го плюли, как са ревяли, как са си тъпчели устата с хляб, за да не им мирише на лошо и да могат да преглътнат месото и т.н.
Възрастните оказват огромно влияние върху децата във формирането на вкуса им, тук съм съгласна с теб, добавям само във форморането на вкуса им И към месото. Помня как баща ми винаги казваше с грейнало лице, че сега ще се ядат кебапчета и аз, понеже му подражавах във всичко, повтарях след него. Пoмня също, че в началото имаше някакъв... това, което на английски се казва anticlimax, спад на настроението и ентусиазма и леко разочарование, когато очакването на кебапчетата преминаваше в ядене на кебапчета, но все пак вярвах безрезервно на баща си, че яденето на кебапчета е едно велико изживяване, така че постепенно го превърнах в своя реалност.