С риск да предадем на веге клуба киноложки оттенък, аз пък да ти споделя нашия опит с храненето.
Съвсем доскоро хранех Джени с шийки, фенери и хляб. Винаги съм отказвала да повярвам, че храна приготвена по химически път е по-полезна от сготвеното вкъщи. Но миналата година Джени започна да има проблеми: спеше неспокойно и ядеше много трева. Така научих, че куче не се храни с кокали, тъй като киселинността в стомаха се повишавала, за да бъдат разградени кокалите и дразнела стомашната лигавица. Тъй че прочутото клише за кучето и кокала било мит. :) На всичкото отгоре фенерите били много мазни. А Джени наистина си е пълничка, девойката. :) Така че накрая реших да опитам с гранулите. Кучето в началото не искаше и да ги погледне, все едно, че му давам да яде копчета. Така че продължих да варя фенери, заливам гранулите с бульона и нарязвам съвсем малко месце. В началото подбираше месото и оставяше гранулите, така че известно време пасирах гранулите, след като омекнат от горещия бульон. Сега вече не се налага да го правя, всичко се изяжда наред. :) Но мина поне месец преди да свикне с новата храна.
А това, което пишеш за кренвирши, салами и кебапчета не е много хубаво, защото във всички тези неща има подправки, най-вече чер пипер, които дразнят стомаха на кучето, както и сол. Плюс това са мазни. Гранулите със сигурност са по-полезни от тези храни, така че продължавай да опитваш. :)

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...