Ама точно пропагандата се набива на очи. Иначе, хората тук не се нуждаят от убеждаване, та те са вегетарианци.
Чел ли си книгата - "Моят път на дервиш" на Решад Файлд? Неговият учител яде месо, докато в началото и Ричард е строг вегетарианец с крайни разбирания. И се втриса при вида на предпочитанията на учителят си и го пита защо яде месо, а той му отвръща - "Защото го обичам". После пак имаше някакви забележки и учителят му каза, че европейците са странни хора, те не разбират, че яде месо, защото го обича. А човека е светнат, той е голяма работа...и не му пречи да яде месо. После идва някаква жена от Индия, дето била при някакъв учител, който я научил да живее само с по няколко портокала. Съответно като ги видяла залегнали над мръвката, започнала с упреците. Учителят му се беше натъжил, че тази жена се е научила да кара на портокали, но не е могла да премахне упреците, което я отдалечава от пътят.
Та така, храната няма значение. Тя е въпрос на химизъм на тялото и предпочитание. Всяко пропагандиране на която и да било теза, за мен е резултат на дълбоко вътърешно неудовлетворение. В смисъл, някои може да е стриктен в храната и по този начин да се има за нещо повече, или просто да си е изкривил представите. Появява се вътрешна несигурност, че е на правилният път и започва масово "да покръства" другите, за да приеме по- лесно, че е не греши.
Погледни и религиозните и философски фанатици, те са дълбоко неудовлетворени хора, от самите себе си. Подсъзнанието никога не лъже и понеже не могат да го заглушат, искат да направят всички като себе си, за да намерят утеха в количеството...
|