Всъщност Зейфод заговори за зубрача и аз в началото реших, че това е неговият начин да нарича надарените. Понеже Бредбъри (става ясно от контекста на историята) категорично говори за надарените, а не за зубрачите.
Всъщност може би зависи от типа дарба. Що се отнася до спорта верояно си прав. Също и до точните науки. (Въпреки че тук завистта никак не е за пренебрегване.) Но когато едно момче е по-чувствително и примерно пише стихове или говори за Моцарт вместо за Еминем, неизменно бива изолирано от повечето си връстници.
А връзката вегетарианец - по-възвишено същество, не знам кои сме тези "ние" дето я правим. По-скоро сме набедени от някои хора, че се изживяваме като по-възвишени. Естествено и ние, като всички останали групи от хора обединени от някакъв принцип, сме шарено общество. Имаме си всякакви, включително и фанатиците, но май единственото назидателно говорене тук от "наша" страна съм чувала по-скоро от един - двама убедени, че са получили прозрение свише относно здравослоното хранене.
Относно текста на Бредбъри, когато го пуснах тук предположих, че някои ще се подразнят заради израза "изключителни личности", особено отнесен към вегетарианството, но аз лично го тълкувам като "личности-изключение от някакво правило", а не като суперлатив.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...