Нагласата ти към различността изразена освен всичко останало и от епитета "зубрач" и кавичките около "надарен" доказва правотата на Бредбъри. Хората не понасяме сравнението ако не е в наша ползва. Не можем да понесем мисълта, че друг е харесван повече от нас и затова изпитваме нужда да го да го набием (ако ще словесно), да си го върнем за превъзходството като го унижим, да го омаловажим като го разтършуваме за недостатъците му и в края на краищата да се успокоим, че той, ако не друго, стои извън Нормата. Всички имаме нужда да бъдем обичани, да се харесваме, и когато не успяваме да се харесаме; когато не сме в мир със себе си идва на помощ отрицанието на околните: хора от друга раса, друго верозповедание, от друг град, от друг отбор, друга сексуална ориентация, с друг начин на хранене дори, с друго мирозрение... Все хора, в които имаме нужда да видим лошото, за да се почувстваме по-добри и достойни за обич и уважение.
Не ми смесвай "зубрача" и зеления гларус, защото "зубрачът" не е природна аномалия, а отклонение от една напълно относителна и променлива във времето и пространството норма. Една норма, която не е определена от никакът обективен принцип и съществува еднинствено в съзнанието ни. В случая нормата на средното интелектуално ниво, което е променлива величина във времето и в пространството.
И накрая, човешкото общество не се регулира от законите на дивата природа. Ясно е, че зрелостта на една цивилизация се разбира от оношението й към различните и слабите. Отношението ни не само към "различните", но и към хората с реални аномалии, било то физически или психически, е едно от нещата, които ни отличават от инстинктивното живеене на другите видове и ни прави хора.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...