e pluribus unum е мотото на щатите - от много - един.
но въпреки това там има ужасно много разделение, а най тъпото е че дори не е толкова класово колкото е расово.
иначе почти всеки има баба и дядо от някъде и много често можеш да чуеш хора да казват "аз съм германо-американец" и тн. но понеже тия са бели тях не ги слагат много в отделни категории, така както има "азиато-американци" категория.
четох една интересна статия за успешни китайци и "азиато-американци," чиито успех ги изкарал от листите на "нежелани имигранти" от началото на миналия век. сега говорят за тях като за "малцинствен модел" и за носители на "традиционните американски ценности"....
общо взето, в щатите го има тоя момент на аршинът на хомо икномикус, и още на "заслужаващия гражданин," който не чака на социални помощи, а върти милиони в некоя фирма.
интересното в случая е как китайците манипулират имиграционните и пазарни закони в полза на семейството. ориенталистите, разбира се, ще кажат че това е памти века, игнорирайки дълбоките сетресения върху китайските държавни лоялности причинени от британския империализъм

Remember, remember the fifth of November