Аз не съм крайна и не твърдя, че всички повсеместно трябва да яхнат велосипедите. Но да излизаш с кола в рамките да града при всички тези задръствания, в които стоиш с часове и изпускаш вредни газове ми се вижда недомислено. Да не говорим, че човек често се придвижва по-бързо с градския транспорт.
За процентите цитирах данни, които Люб наскоро пусна тук за разрастването на вегетарианството в Германия и Англия.
За лишението, пак казвам, много зависи от психическата нагласа. Мен месото вече не ме блазни, не усещам липсата му като лишение, дори наскоро си мислех, че ако пак проям месо това ще е заради някакъв тъжен обрат в живота ми: примерно ако здравето ми се влоши рязко и лекари ме убедят, че нямам друг шанс или ако загубя мотивация и вкус към живота и престана да вярвам в това, което правя. Действително, представям си прояждането на месо като тъжно събитие и не си го пожелавам. Иначе съм съгласна за лишенията, човек не трябва да изпада в крайности и да отнема от качеството на живота за сметка на неговата (евентуална) продължителност.
За смисъла на живота може доста да се поспори. Прав си, и то само донякъде прав, ако приемем, че съществува само това измерение и че животът се изчерпва с достъпното за сетивата ни. Но мисля, че много малко хора искрено вярват в това. Но дори и всичко да се изчерпва с "това тук", пак мисля, че смисълът отива далеч отвъд материалните удоволствия, защото ние не сме просто тела и нуждите ни не се свеждат само до плътта. Аз виждам смисъл в общението, в това да си придаваме смисъл един на друг, да си предаваме радост един на друг.
За медийната кампания знаеш отговора: защото има разлика между тигъра и хората, има разлика в двете нива на съществуване. Ние не сме интуитивни същества като животните. Животът ни не се свежда до поредица от материални действия. Ние сме ръководени от разума, ти се храниш воден от своя начин на мислене, че всичко се свежда до кефа. За теб храненето е повече от задоволяване на физиологическа нужда. И между другото, ако живееше интуитивно като тигъра нямаше да познаваш вкуса на месото. Знаеш по-добре от мен защо. Така че при нас водещото е разумът, всъщност разумът е целият ни свят, всичко се определя от съзнанието. И ако аз мога да "настроя" разума си, така че той да не изисква от мен да причинявам страдание, за да се храня... не знам, поне за мен не съществува друг избор...

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...