Историята е такава, че не бих си позволил да я правя на някакъв сценарий или да я описвам в книга.

Не беше едър. По-скоро слаб, но не мършав, средно висок. Но затова пък по-черен не съм срещал никога. Беше студент в техния университет и в същото време работеше. Усмивката никога не слизаше от лицето му. Нямам никаква престава какво е станало с него. Никога не сме се хранили заедно и нямам представа какво ядеше. Относно поведението му - имаше обноски, на които много българи могат да завидят. Умееше да изчезва незабелязано, ако сметнеше че е необходимо. Беше облечен на долната граница на допустимото за положението му, но винаги беше чист. По груби сметки моят черен приятел сега би трябвало да бъде на около 40 год.

Но за твоя консумация ще ти разкажа още нещо. Тогава веднъж се наложи да отида ненадейно в жилището му една вечер. Той ме покани и аз видях една черна жена да преминава посред стаята. Това беше най-красивата жена която съм виждал някога през живота си. Щом тази жена ме видя седна на един стол подобен на нашите най-обикновени (дървени), постави двете си ръце върху бедрата си, и не трепна нито за миг в продължение на около час с вдигната гордо глава - времето което бях там. Ако не бях видял тази жена да се движи щях да я докосна за да проверя дали не е статуя. Моят приятел не ме запозна с нея и се държеше сякаш бяхме сами. Това имаше обяснение поради факта, че аз съм бял, а не съм сигурен дали беше позволено външни лица да влизат.

Черните не са това, което си мислиме тука.

/Думата "негър" е обидна за тях. Специално те са ми казвали, че е уместно да ги наричаме "черни"./