|
Тема |
Re: Гладуване [re: kiko64] |
|
Автор |
kaви (търсещият) |
|
Публикувано | 17.01.07 06:00 |
|
|
Всяка загуба е като едно погребение. Като една екзекуция. Дори и Садам да е, та даже дори и Кико64 да е-да бъдем човешки същества, на които чувството им за състрадание не е закърняло. Чувството им за схващане на мисълта у ближния все още функционира.
Вероятно погребахме Кико-почти дружно. А какво получихме? Удовлетворение? Плурализъм? Или просто един демократичен диктат срещу "мазния кръчмар" /както самия той беше принуден да се нарече от дружния демократичен обмен на мнения/?
|
| |
|
|
|