Напълното те разбирам, беше ми много трудно в началото когато спрях да ям месо (което стана от самосебе си) беше някакав ужас, родителите ми изпаднаха в паника и беше пълно мачение опитваха се да слагат скришом месо в храната ми, но аз просто го усещах..Дори ме водеха по лекари.След много години се примириха с това, че няма да проям месо, но определено за мен е ужасно когато в къщи се готви месо от миризмата направо ми става зле....А когато някой първоначално разбере, че съм вегетарянка ме гледа като, че ли казвам "Аз съм извънземна" и почват куп глупави въпроси, в началото много се дразнех, но вече просто не обръщам внимание или на глупави коментари и подхварляния, но най близките ми приятели и семейството ми приеха това, и уважат това и също се съобразяват, даже понякога прекалено се впрягат Когато съм на гости, който примерно не са запознати с това, че съм вегетариянка, просто не ям, защото представяте ли си толкова са се трудили хората, че ми става гузно да кажа, че не ям месо....и просто тактично отбягвам да го ям.
И аз съм останала с такова впечатление определино хората го приемат като "ексцентричност" и тованаправо ме ужасява или си мислят, че не ям месо, за да съм по интересна например и че е вид каприс...или за да не надебелия...въобще си нямат и представа...ужасно повърностно е, но вече просто само се усмихвам и подминавам такива коментари
|