Аз писах когато дойдох туй за различните нива на съзнаването, после видях, че и Раджа са го занимавали подобни мисли.
Естествено, 35 години съм съзнавала, че месото, което ям не се произвежда във фабрика, нито се появява от нищото. Но понеже много обичам месо си бях създала една удобна завеска между рационалното знаене, че убивам, за да ям месо и истинското осъзнаване на идеята. Точно както във всеки миг знаем, че ще умрем, но рядко осъзнаваме цялото значение на идеята за умирането. И слава Богу, иначе животът би бил непоносим.
Това осъзнаване на смъртта, която причиняваме, когато ядем месо за всеки настъпва по различен начин (или не настъпва). Но обикновено е свързано с някакво натрупване на преживявания, на размисли, с изостряне на чувствителността; с някаква лична еволюция. Тази лична еволюция се случва много по-лесно в общество като нашето, което не живее в ежедневен контакт със смъртта, не е претръпнало към нея и затова е превърнало живота във върховна ценност.
Ти сама (ако не ме лъже паметта) в отговор на някого като "Нормален", обясняваше как нормалността се определя от историческо време и цивилизация. И даде за пример нормалността на робството само допреди малко повече от век в Щатите. Аз мисля, че премахването на робството е въпрос на еволюция и по-висш разум. Същият аргумент - за различните осъзнатости - би могъл да се отнесе и към хората притежавали роби. Днес притежаването на роби не може да се оправдае с каквито и да били други осъзнатости, до които е достигнал притежаващият роби. Мисля, че ще дойде ден, когато това ще се отнася и до яденето на месо. Не знам дали това е еволюция, но си мисля, че има някаква промяна в съзнанието на обществото между гладиаторските игри и публичните екзекуции от една страна и отмяната на смъртното наказание и разрастването на вегетарианството от друга. А как ще наречеш тази промяна е въпрос на терминология.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...