Не искам да опростявам нещата и да ги вкарвам в категории и все пак... Може би разпространителите на свинския хумор са тези с най-неспокойната съвест. Иначе за какво им е светът да знае как изобщо не им пука? Цинизмът е просто една добра маска, едно заявяване пред света как искаш да те възприема. Маските ти трябват само ако искаш да скриеш нещо зад тях. Чувствителност, която възприемаш като слабост?
А тези, които колят с удоволствие са може би същите, които като малки са удряли главите на котките в паважа - нещастни деца, предмет на насилие, лишени от (израз на) обич... И цял живот възстановяват световната "правда" - те понасят страданиие, значи е редно и другите да понасят страдание. Или пък са уплашени хора и това, което описах в предишния си постинг е техният начин да се справят със смъртта. Причиняват смърт, за да се чувстат живи. Не че го оправдавам.
Съзнавам цялата условност да деленето на хората в подобни категории. Всеки от нас има своята уникална история, което определя поведението му. По-скоро се опитвам да кажа, че не бива да се подвеждаме по привидностите.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...