да, има истина в думите ти.
но все пак не е само това.
това което пишеш е за тези, на които им е останало нещо, щях да напиша "човешко" но се усетих колко не на място е тази дума точно тук.

има и такива, които се оправдават с това, че трябва да изхранват с нещо децата си. и тогава вече принципа "детето и неговото добруване е над всичко" оправдава всяка чужда смърт.

а какво ще ми кажеш за тези, които никой не ги кара да се смеят, а самите те разпространяват свинския хумор?

да речем, че и те по някакъв начин са отстрани на нещата, но не мога да приема същото за хора, които не само разправят свински хумор, но и лично са клали прасе и това явно им харесва.

сетих се и за разкази на разни селяни, които съм чувал.
разказ едно - "много ти обичах агнетата, понеже си ги гледах като дечица мои, затова ги дадох на касапина да ги заколи, на мен сърце не ми даде".
селски разказ две - "като продадох прасето на касапина и като го караха извън кочината и то се уплаши, явно усети какво го чака и току хукне към мен, явно очаква от мен защита, понеже аз съм го хранил, хе хе хе хе". е малко академично прозвуча, защото е преразказ по смисъл, това съм запомнил, но живия разказ беше много по-въздействащ.

Редактирано от нoчнoй_дoзop на 31.12.06 14:55.