Чета те и си мисля, че целият този "свински хумор" и привидно веселие е донякъде и начин да омаловажим вината, която всички, или хайде да речем, хората с някакви човешки ценности, изпитваме. Винаги нападаме най-остро, когато се чувстваме виновни, най-сурови сме с хората, които са ни най-близки и на които се чувстваме най-задължени. Това си е направо клише - нападението е най-добрата защита, най-добрият начин да се оневиним. А в случая със "свинския хумор" ние нападаме съвестта си - най-строгия ни съдник. "Не те чувам! Тра-ла-ла-ла-ла! Не ме вълнуваш, аз съм силен, суров, първичен, природен човек, не можеш да ме трогнеш, разните сантименталности ги остави на слабите, аз съм пич, не ми пука от смъртта... на едно прасе".
Това последното пък ме навежда на мисълта, че е възможно цялата тази приповдигнатост от срещата със смъртта, която представлява клането да идва от болезненото любопитство, което изпитваме към смъртта. Ето, приближаваме я, но от безопасно разстояние. Влизаме в съприкосновение с нея, но се измъкваме живи. Жив съм, някой друг е умрял, някой друг е изпитал болката. Ние познаваме света чрез сравнението. Колко прекрасно жив и здрав съм на фона на агонията, на която станах свидетел!
Трети мотив да се радваме на прасезаколението. Всички се радват = Нормата. О, Нормата е може би най-мощният двигател в живота ни. Каква част от живота си прекарваме в усилия да постигнем съвършената мимикрия. Колко много ни вълнува "Какво ще кажат другите, как изглеждам в очите на другите, вписвам ли се дотатъчно добре в представите им за редно и нередно, Нормален ли съм." И това е Нормално - съществуваме чрез другите - техните сетива за мен са гаранцията, че ме има, те ме ограничават от останалия свят. Всички се радват на прасезаколението, т.е. така трябва, това е Нормата. Защо аз да изпитвам по-различни чувства? Ами ако ме заподозрат в слабост? Ами ако АЗ се заподозра в слабост? В някаква абормална чувстителност? Ако това ме отдалечи от другите, от общоприетото, от стандартното мислене, от стереотипите в колективното съзнание; ако тогава се осъзная... сам...

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...