Това е голямата драма на всички домашни животни. Те възприемат човека като създание, достойно за тяхното доверие. Теленцето, на което даваш сено със сигурност ти ближе ръката от любов. Агнето скача игриво около теб, защото обича присъствието ти и го свързва с приятното усещане за предстоящо хапване. Но не щеш ли, един ден отиваш при него, изкарваш го, то естествено тръгва с доверчивата си душица, следва те, незнаейки че това са последните му крачки. Вижда насъбралите се хора, неговите касапи и сигурно предусеща нещо. Съпротивлява се, рита, крещи, но в крайна сметка бива повалено. И тогава идва най-страшното и болезненото. Настръхвам, като си представя какво изпитва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите