Аз мисля, че вегетарианството е въпрос на духовна еволюция. Колкото повече се отдалечаваме от борбата с бита; от грубото, материално съществуване на ниво оцеляване; от изкопчването на дни от смъртта; толкова повече ни занимава стойността и осмислянето на живота. Толкова повече ни занимава абстрактното, безкрайните, изплъзващи се значения, с които е натоварен всеки феномен. Предците ни са живели с много повече схеми от нас. Те са знаели кое е добро и кое е лошо, кое е грях и кое е праведност, какво е прасе, какво е човек и кое за какво служи. Борбата им с ежедневието не им е оставяла време да се осъмнят в наследеното знание. Мислели са в ясни и еднозначни категории. Ние се съмняваме, познаваме в много по-голяма степен относителността. Имаме много повече знание, затова сме много по-объркани. Светът престава да бъде сътворен за седем дни заради нас. Небесните тела престават да бъдат светила на Земята. Прасето престава да бъде животно, дадено от Бога, за да ни нахрани. Когато осъзнаваш, че ти и то сте една и съща материя, едно и също кълбо от нервни окончания, еднакво уязвими, еднакво смъртни, почваш да търсиш смисъла на неговия живот, на своя живот, връзката между вас двамата, смисъла на живота изобщо и всеки намира своите отговори.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...