|
Наистина, описваш една красива и идилична картина, може би малко идеализирана. Да, прав си, че са се вписвали в природата повече от нас. Макар че по отношение на някои религиозни табута всъщност доста са се отдалечавали от природата, но това е друга тема. И все пак не ме блазни тази картина и не ми се живее толкоз вписано в природата. :) Природата сведена до материалното, до грубите й закони като примерно закона за естествения подбор. В наше време имаме възможност да надхвърлим живеенето като оцеляване. Развитието на науката и подобреното материално състояние поне в нашия свят е довело не само до удължаване на живота, но и до други нива на живеене. Вече се сблъскваме по-рядко със смъртта, тя не е част от ежедневието и е естествено това да придава друга стойност на живота. Сега отделният човешки живот е по-ценен от когато и да било преди. Индивидът е по-тачен от всякога. Оттам и променените норми в обществото. Ако щеш по отношение на правата на жените, на телесното наказване на децата, на смъртното наказание, на толерантността към различното... Оттам и разширяването на хуманизма и към другите живи същества и разрастването на вегетарианството. Прав си за природата, но ние сма надарени с разум, или може би сме придобили разум, знам ли. Той ни отдалечава от инстинктите ни и от природното живеене. Създава категории като морал, които не съществуват в природата. Така че можем да милеем за едни отминали времена, които както всичко отминали времена са идея, а не жив живот, и затова изглеждат по-привлекателни, по-простички, по-изчистени от нюанси... Можем да милеем, но едва ли можем да се върнем към тези времена. Не и докато не бъдат заличени постиженията на ума и цялата ценностна система на съвремието ни. Пък и колко ли от нас действително искат да се върнат назад при все цялата носталгия към едно простичко съществуване? Аз със сигурност не. Съзнанието ми е твърде променено, за да разбирам какво уютно и топло са намирали предците ми в квиченето на едно агонизиращо прасе...
We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...
|