..... до преди 50 - 100 години са се отглеждали животни за храна, и това е било необходимо. Намирам добро в начина, по който се прави цялата тази работа. Животните са се гледали с грижа, после коленето не е свързано с някаква зверска жажда за кръв и убиване - било е необходимо и обосновано, а от домашното животно не се е изхвърляло почти нищо освен костите. Едно прасе примерно се прибира по такъв начин, че се използва от фамилията поне няколко месеца. Харесва ми правилното използване на всичко - и на дърветата в гората, и на домашните животни, и на природата като цяло - вмествали сме се в природата. Ето това е много красиво. Получило се е в резултата на стотици години опит. Дори и тогавашният правилен начин на използването на прасе е хубав - правено е с мисъл за спокойствието на къщата, с желание за безпроблемно преживяване на зимата и т.н. Не трябва да се гледа само отрицателната страна на едно нещо - няма черно или бяло, всичко е пъстро.
Всичко това е минало, нищо, че и сега хората в Елена и други места са много бедни и още са принудени да гледат прасе, за да се хранят. И това изчезва.
Този преход от онзи начин на живот към сегашният ни се губи - покрай тогавашната българска фамилия и къща са изчезнали и голяма част от традиционните ни добри отношения между хората и към природата. Но това е друга тема.
Постите не ги смесвайте с вегетарианските навици на българите - пости, ама след това... ;). Периодите има са много умело подбрани, съобразени с нуждите на хората и наличието на храна. Коледните пости например са свързани с периода на намалена работа и залежаване след есента. необходими са по здравословни причини, както и яденето на сланина след тях. Тогава религията си е изпълнявала задачата - показвала е най-добрият начин на живот на хората и е била съобразена с това. До преди 100 години..
Напролет, когато се изяде прасето - естествено, има великденски пости.. че кой иначе ще пости, ако над главата му в зимника виси и съхне някой еленски бут!