четох спора около ползите/вредите на гладуването и не ми излиза от ума следното заключение:
звучите като че ли спорите за ефекта на, примерно, тестото върху теглото на човека. на някои хора не им се отразява яденето на пици и пасти, на други много им се отразява (на мен например). значи трябва ли да приемам "свидетелството" на някой на който нищо не качва за божа истина? при мен нещата не стоят така и толкоз.
кико си бил излекувал гастрита. похвално кико, аз обаче що не успях да си излекувам цервиалната (или каквото там се казва, шийката на матката) рана с гладуване? м? близо 2 години карах на глад и почти пълно веганство, и когато отидох на преглед, сигурна, че раната е намаляла, ако не и изчезнала, гинеколожката ми щеше да ме убие за дългото протакане и самолечение. каза ми че ако съм чакала още малко съм щяла да получа рак. начи смятай колко по-зле е станала раничката.
с този пример не искам да омаловажа постиженията ти, кико, а само да ти покажа, че няма универсални истини, и всичко е много индивидуално.
така че докторите които ми цитираш, които казват че нямало болест дето не се лекувала с глад да ходят да се снимат, щото хората не сме еднакви. не искам да изпадам в краен релативизъм, ама просто не можеш да ме убедиш в универсалните резултати на гладуването или в универсалната полза на чесъна примерно.
малко ме ядосват хора тръгнали на кръстоносни походи да разпространяват "единствената истина" и да "спасяват" човечеството от болести, като че ли има един път за спасение.
Remember, remember the fifth of November
|