Естествено, че моето е винаги много по-скъпо от чуждото. И за мен е така, но аз поне съзнавам субективността и егоизма на подобна оценка.
Естествено, че и аз бих убила куче, ако видя, че то убива детето ми. Но в момента, за да спася детето си, а не после на хладна глава. После бих се разправяла по съдебен път със стопанина.
Тази жена е убила седем кучета, обмислено и хладнокръвно, само заради това, че са приближили детето й. За мен това не е никаква грижа, това е фикс идея в болен ум. Дори и да приемем "око за око, зъб за зъб" като наш базисен морален ориентир, смяташ ли, че в случая "наказанието" (продължителна агония и смърт за кучето и страдание за стопанина и може би за цялото му семейство) е адекватно на провинението ("приближи се до детето ми в опасна близост")? И изобщо как е преценила близостта като опасна? Това е напълно субективна оценка.
Що се отнася до зрелостта, не желая да узрявам ако според твоята дефиниция за "зрялост" ще посрещам новини като тази за тюленчетата (ти видя ли им снимките?) или за убийства на помЯри без да трепна отвътре. Това аз не го наричам "узряване", наричам го "претръпване" и "вътрешно втвърдяване".
Извинявам се на редовните посетители на клуба ако се повтарям. Пиша по тази тема в няколко клуба и вече забравям къде какво съм написала.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...