До масата на Зейфод. Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно животно от рода на говедата - едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.

- Добър вечер - измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. - Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части на тялото си?

Изгрухтя и примлясна няколко пъти, намести се по-удобно на задните си части и се загледа спокойно в клиентите.

Думите му предизвикаха изумление и смут у Артър и Трилиън, безразличие у Форд Префект и остро чувство на глад у Зейфод Бийблброкс.

- Може би парче от моята плешка? - предложи животното. - Задушено в бяло вино?

- Ъъъ, ВАШАТА плешка? - прошепна Артър ужасено.

- Естествено, че моята, сър - изпръхтя доволно животното, - как мога да предлагам чужди плешки.

Зейфод скочи на крака и започна да ръчка и опипва плешката на животното с разбиране.

- Бутът ми също е много хубав - гордо заяви животното. - Правих специални упражнения и се храних с много зърно, за да е месото му сочно и хубаво.

Уригна се леко, примлясна и започна да преживя. Като сдъвка храната, отново я глътна.

- Или може би предпочитате нещо печено на фурна? - добави то.

- Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? - прошепна Трилиън на Форд.

- Аз ли? - каза Форд с безжизнен израз в очите. - Аз нищо не искам да кажа.

- Това е направо ужасно - възкликна Артър, -най-отвратителното нещо, което някога съм чувал.

- Какво те тревожи, землянино? - попита Зейфод, като насочи вниманието си към огромния бут на животното.

- Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям - каза Артър. - Жестоко е.

- А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? - каза Зейфод.