Къде мога да се меря аз със Веджи Хоум. Аз съм почитателка на диворастящи гъби, а от култивираните - печурка и кладница, то май други няма. Познавам няколко вида диви гъби и със завидна самоувереност ги бера и още по-завидна ям. Най-често сърнела, която есента се среща в промишлени количества. И най-често я приготвям по семпли и пестящи време и обработка начини. Вкусна е панирана, също и запържена с малко лук в растително масло, на кюфтета, на скара. Много често тази зима си правех една много елементарна супа (тъй като есента ходих със семейството си по Стара планина и бяха сърнели - не е за разправяне). Набрахме голямо количество, които веднага изсуших. Та за супата - стриват се няколко шепи изсушената сърнела, стрък праз -3-4 картофа сол, вода, малко зехтин. Ври до сваряване на картофите. Става чудна супа, за зимата особено. Сърнелата има много силен гъбен аромат. Освен това бера и печурки, пачи крак, масловка. С което не ви приканвам да правите като мен, ако не сте брали гъби досега. Аз ги бера от познат регион и само видове, в които съм сигурна. Кладницата и печурката са добри и за каша от гъби, както и с разни бели сосове. Още гъби с ориз, на мусака. Изобщо гъбите са добър материал за творчески импровизации.