|
Темата е провокирана от един пост на Миа. Цитирам:
.... както върви светът, нищо добро не ни чака. Има нещо безкрайно гнило в нещата, както са в момента. И това тръгва най-вече от отношението на всеки един от нас към всичко - семейство, приятели, обществен дълг, работа и ВСИЧКО. Не знам дали ще има някой, който да не се съгласи с мен, че има нещо безкрайно гнило в това как правим нещата сега, всички неща. И това се вижда от последствията. Намираме се на ръба на планетарна криза, всеки втори човек мрази работата си или я върши по необходимост, развежда се по няколко пъти, мисли само как да увеличи цифрата в банковата си сметка ... няма да продължавам.
Е, какво мислите? Ще пребъде ли човекът като вид? Ако погледнем назад във времето, природата не е оставяла ничие абсолютно господство прекалено дълго. Най-напред - разцвет на членестоноги, следван от разцвет на мекотели. През късен палеозой(края на перм) до мезозой (триас и юра) - господство на влечугите. При растенията също се наблюдава такава тенденция - карбон със своите гигантски плаунови и хвощове, триас, юра и креда - с господство на голосеменните. Сега в разцвет според науката са цъфтящите растения и насекомите, но аз бих добавил и човешката раса. Докога ще ни търпи Земята? Ще ни остави ли още малко, докато овладеем термо-ядрения синтез и си намерим нова планета? Дегенерираме ли или напротив? Ще заличим ли това, което Земята е успяла да постигне за 4 милиарда години?
Ето и моята гледан точка - след 500-1000 години, при сегашния ръст на населението и същото отношение към природата виждам планини от отпадъци, мръсно, замъглено небе, без слънце. Ожесточени хора, водещи войни за всяко останало незасегнато кътче. Поробени от господстващите сили и впрегнати като животни хора. Милиардери, командващи цели държави. Тотална промяна на ценностите и величаене на парите. Омраза към бедните и неспособните.
Естествено, имам и оптимистичен вариант - промяна в мисленето на хората, при която всеки дошъл на Земята, е с мисия. Мисията да се грижи, да пази планетата и да създава обич. Да живее щастливо и да обича живота си. Да се усмихва и да почита хората, независимо от техните разбирания, цвят, сексуалност и пр. Да забрави думите терор, презрение, омраза. Да забрави за войните и да насочи поглед нагоре. Високо нагоре към космоса, където ни очаква знайно и незнайно, но пълно с изненади вълнуващо бъдеще. Да се опита да проумее смисълът на своето съществуване тук и да го продължи. Къде? В нова реалност, в нова насока, в нови всемири......
Дървото че е дърво, по-умно от нас изглежда
|
Как виждате бъдещето на Земята
