Май не си ме разбрала. Нямах предвид, че сегашното поколение сме на прага на революция - нищо подобно. Революциите така или иначе се правят от тези, които първи са видели нова тенденция, множеството само ги следва, често без изобщо да разбира какво става. Повечето хора винаги са били и може би ще си останат овце (много се извинявам за крайното си мнение, но през живота си, наблюдавайки, в общи линии това съм видяла).
Исках да кажа, че ще сме принудени да направим крачка напред или скок. Или ще се свърши с нас. Защото както върви светът, нищо добро не ни чака. Има нещо безкрайно гнило в нещата, както са в момента. И това тръгва най-вече от отношението на всеки един от нас към всичко - семейство, приятели, обществен дълг, работа и ВСИЧКО. Не знам дали ще има някой, който да не се съгласи с мен, че има нещо безкрайно гнило в това как правим нещата сега, всички неща. И това се вижда от последствията. Намираме се на ръба на планетарна криза, всеки втори човек мрази работата си или я върши по необходимост, развежда се по няколко пъти, мисли само как да увеличи цифрата в банковата си сметка ... няма да продължавам.
Бабите ни не са били по-задръстени. Просто ние сме изправени пред много по-големи проблеми, защото цивилизацията ни е набрала завидна скорост. И по-скоро ми се иска да видя някаква индикация за промяна у хората, някаква надежда. Защото никаква лилава раса няма да дойде да ни спаси, нито проблемите ни ще се решат като по чудо, ние трябва да го направим. А за съжаление твърде малко са хората, които се опитват.
Нужно е активно отношение и решимост, а само един независим и свободен човек може да има тези качества. А не смачкани, тъжни, болни, обременени от чужди очаквания, хора.