ти отнасясаш въпроса надалече. говорехме за храната, а не за характера:)
ето ти нагледен пример: в гените ми е заложено да обичам всякакво месо да речем. обаче се раждам в мюсюлманска страна и от целия културен тренинг така намразвам свинското, че не искам да чуя за него. просто човека е такова животно, което разчита не на инстинкти, а на информация и навици, които се научават и се предават от едно поколение на друго. или каква файда, че си се родил да обичаш авокадо, когато в радиус от 10,000 км няма грам авокадо. как ще разгърнеш вкуса си към тази храна щом не ти е представена и не си била научена как да го ядеш, че даже и обичаш?
после, никъде не съм казвала, че не се раждат хора с различна персоналност и чудатости. или пък с някаква голяма дарба като моцарт. но това е по-скоро рядкост, доста често нещата опират до треннинг и научаване. не искам да изпадам в краен културен детерминизъм, разбира се.
примера на дрозофила за деца отгледани от животни е много добър. чела съм за тях и знам че най-големият успех при едно индийско момиченце е това, че тя започнала да пие от чаша. повечето такива деца не живеят дълго след като са "спасени". не знам защо. теорията на чомски за езиците знаеш ли я?
той казва, че човешкия мозък е нещо като програмиран до незнам си ква възраст (примерно 1 год или 2) да започне да говори, научава, използва език.
ако не се правят опити детето да се научи (примерно защото е живяло при вълци, не говоря за разни мозъчни и когнитивни проблеми) никога няма да се научи. примерите с тези деца му доказват теорията. някакси този механизъм се изключвал завинаги, нещо от сорта. нещата не са само природа или само култура; ето ние имаме говорен апарат и възможност за изплзване на език, но културния тренинг го разгръща. също в някои общества е много важно и хубаво да си гневен и агресивен мачо; то е ясно че сички хора се раждат да имат емоции и тн, но в едни култури се набляга на агресивността, в други, примерно на Бали хората не харесват крайните емоции и въобще сички емоции там трябва да се подтискат.
голямо взаимодействие пада, нещата никога не са еднозначни. нито е 100% билогично, нито 100% културно. някъде посредата е