Ето нещо интересно, разкриващо "липсващата" връзка м/у замърсяването и хранителните ни навици:

Тропическите гори, които са основен източник на кислород за нашата планета, през 1945 г. са покривали пространство от 16 000 000 квадратни метра. Но във следващите 40 години (отчетено до 1985 г.) тези гори, наречени “белите дробове на планетата”, са намалели по целия свят с почти 50%. “Най-богатата екосистема на Земята се преработва в хамбургери, огради и опаковъчна хартия за европейците, американците и японците.” (Neue Zuercher Zeitung. 30.3.1983)
За производството на един-единствен хамбургер 4-5 кв. метра тропическа гора се изсича и превръща в пасбищна и земеделска земя. Тази земя обаче скоро се изтощава и отново се изсича гора за нови пасбища за добитък, чието месо отива в богатите страни.
ПРИНЦ ФИЛИП, обръщайки се към към Макдоналдс казва: “Значи вие сте хората, които изсичат бразилските дъждовни гори и отглеждат добитък!”
В съвременните индустриални страни производството на месо и по друг начин уврежда силно природата. През XX век в икономически по-развитите страни силно нараства консумацията на месо и съответно се отглеждат повече животни за клане. А това води до голямо замърсяване на околната среда. Оборите и кланиците използват и замърсяват огромни количества вода, която попада във водоемите и е основна причина за замърсяването на реките, езерата и моретата. Само в едно средно по големина животновъдно предприятие от 5 000 бика ежегодно се образуват 10 000 000 литра изпражнения!
апример в Германия отглежданите животни произвеждат такова количество изпражнения, че на всеки човек в страната се падат по 3 тона от тях годишно. (Взето от телевизионното предаване “Яденето на месо” на канал ARD, 18.10.1987). Къде отиват тези морета от животински фекалии? Хората ги извозват на полетата, но поради липсата на екологическо съответствие между количеството животински екскременти и дадената земя, то в полетата често прекомерно се натрупват тези торове и образуващите се от тях съединения попадат в подпочвените води и водоемите. Подобно въздействие върху природата е решаваща причина за “умирането” на морета като Северно и Средиземно море. Измират рибите, получава се чрезмерно разрастване на водорасли и т. н.
Става все по-очевидно, че запасите от прясна вода на планетата не само се замърсяват, но и се изтощават, а месната промишленост е особено разхитителна в това отношение. В книгата “Население, ресурси, природна среда” Пол и Ан Ерлих показват, че за отглеждането на 1 кг жито са необходими само 60 литра вода, докато производството на 1 кг месо изисква между 2 500 и 6 000 литра вода.
А през 1973 г. вестник “Ню Йорк Пост” разкрива една шокираща злоупотреба с тази най-ценна суровина: една голяма кланица за птици в САЩ е използвала 350 000 000 литра вода дневно - количество, достатъчно за един град с население 25 000 души.
Д-р Георг Боргстрьом, специалист по хранителна география посочва, че отглеждането на добитък създава 10 пъти повече замърсявания от битовите отпадъци и 3 пъти повече от промишлеността.