Май много хора го имаме този проблем...

Аз по принцип не съм си поставяла за цел да имам приятел вегетарианец, пък и нямам списък с изисквания за това какво трябва да притежава Той...
Но от скромния си опит с мъжете мога да споделя следното: от двамата приятели, които съм имала откакто съм вегетарианка, и двамата бяха месоядни. Първият уважаваше много моето вегетарианство, стараеше се много неговото месоядство да не ми повлияе по никакъв начин. Той самият имаше добри хранителни навици, беше много чистоплътен, спортуваше, научи ме на разделно хранене и нямах никакъв проблем с него.

С втория, обаче, беше много трудно. В началото той просто се правеше, че не забелязва. Но след месец се почна: трябвало да отида на лекар да ме прегледа и да установи недостиг на какви вещества имам в тялото поради неядене на месо и как да ги набавя, като съм ходила на планина само на салати ли съм я карала, хладилник ли съм си носила за тях, чайовете, които съм пиела, били вредни за бъбреците и т.н. Опитваше се да ме целува след като е ял месо, нннйииягггрррхххх!!!! В един момент реши да се раздели с мен, щото като сме имали дете, нямало да му давам да пие лекарства(аз съм против безразборното приемане на лекарства) и нямало да му давам да яде месо.

Просто исках да кажа: не е толкова важно дали половинката е вегетарианец или не, най-важното е да се отнася с уважение към мен, да се старае да не се чувствам зле... Но струва ми се, това е възможно, само ако той също изпитва нужда да се грижи за тялото си. То ест, да внимава как се храни, да спортува, да поддържа добра хигиена, а това може да се постигне съвсем спокойно и от месояден човек.

Пък по въпроса за етиката: aз съм достатъчно етична, да не натрапвам етичните си възгледи на другите. Вярно е, че ми е неприятно да виждам как другите ядат месо и да се убиват животни, но...