Още като видях преди известно време, че си я подхванала тази тема, много драго ми стана, че все пак и други се замислят за тези неща. :)

В началото на лятото и мен ме беше хванала тихата лудост с тия найлонови торбички. Навсякъде където погледнех, все торбичките ми се набиваха в очите...
И още не съм претръпнала де, ама сега малко по-неемоционално подхождам.

Всяка сутрин служебните ни вестници пристигат в прозрачно найлонче. Абсолютно чист, здрав найлон. Нито е да го хвърля в кошчето, нито е да го пазя.

Една година гузно ги изхвърлях в кошчето тези найлони, след като ми се помотаваха по бюрото недълго време.
От 2-3 месеца тъпча един шкаф с тях, някак си успявам поне малко да успокоя съвестта си.
Като се замисля какво ще ги правя тези найлони, като се препълни шкафа, пак ми става кофти.
Освен да попитам кой ги иска и да ги дам да се употребят като кошчета?
Или да опитам да връщам празните пликове обратно на тези, които ни разпределят вестниците?
Не знам, обаче, някой ще иска ли да се занимава с тях. Все пак, много по-лесно е като разпределят и пакетират вестниците да си взимат чисто нов плик, а не да се шушкат с вече малко понамачкани торбички.
Давайте идеи.

До колкото зависи от мен, също отказвам да си взема пликче от магазина, ако съм си купила нещо, което мога и в ръка да си го нося.
Като кажа: -А, не искам пликче. Само боклуци правим с тези пликчета, продавачките ми се чудят.
Още не съм стигнала до варианта да ходя с пазарска чанта, сгъната в дамската чанта. Вижда ми се миризлива работа. Торбичката трябва да е прана, за да не мирише от предишното пазаруване, пък разходът на прах и вода пак натоварва природата.