хехе толкова ли съм мрачна, че ми препоръчваш това?:)))
":)))"
преди и аз се увличах по ено учение (нямащо нищо общо с дънов, щайнер и другите подобни), обаче се случиха разни страшни неща, и да ти кажа предпочитам да си остана средностатистически темерут, отколкото да си загубя ума. а и без реален учител (не просто четейки книжки и мислейки се, че правш нещо) можеш да забравиш за реални резултати...
най-много ми харесваха бойните изкуства, защото там нещата се случват без почти никакви сътресения за тялото и съзнанието (пак да кажа, че за целта е нужен ИСТИНКСИ майстор, а не някой самозванец), съвсем плавно и всичко е чудесно, но нещо ме домързя и....като се замисля нищо не ме е карало да се чувствам по-осъзната и жива от бойните изкуства. не ми се сърди за хапливият език, лекси, просто смятам, че съм малко по-земна и практически настроена от теб, затова общи приказки от сорта на "вяра, надежда и любов" просто за мен нищо не означават.не казвам, че нещата в които вярваш нямат никкава стойност, просто аз гледам от друг ъгъл на нещата, малко по-практически..примерно когато започваш да осъзнаваш тялото си, енергията в него, сухожилията си и тн, тогава някакси ти се променя мирогледа ли не знам....примерно преди да тренирам не ми е пукало за дърветата например, но след това можех с часове да прегръщам едно дърво и някакси да се "сливам" с него. т.е ти така реално осъзнаваш нещото "любов", но не защото си прочел 3 книжки с глупости, а защото щеш-не щеш си повишил осъзнатостта си. и това са странични ефекти на общото повишаване на физическото и психическо благосъстояние, ти вече се чувстваш 47629875932 по-здрав и по-добре и не може това да не се отрази на отношенията ти с околните. въобще, практиката е най-важна. затова когато спорихме преди за дънов, аз ти казвах да пишеш не общи приказки, а практически нещица, защото за мен те са тези, които водят до някакъв напредък и промяна. аз не искам да чакам на някакви лилави деца да ме спасяват от самата мен, нито пък смятам да разчитам на "новите хора" да оправят целия батак. всеки държи ключа в себе си, всеки е способен да промени и подобри нещо, но не говорейки празни приказки само.

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.