Изкушения, чувство за вина, все хубави работи начи

Мога да говоря само за себе си, което предполагам няма да важи за теб, но все пак

Няма изкушения, те са само в ума ни. Това го казвам от висотата на особено неспокойния си ум, който наблюдавам напоследък с интерес
А чувството за вина след изядения шоколад е все едно чувството за вина след изживяния оргазъм. Преживявала съм и двете и искрено се радвам, че успях да се освободя от задръжките, комплексите и първоначалните фиксации

Да се храниш и да изпитваш удоволствие и благодарност към храната, па било то и нарочените за лоши сладки неща, е благодат. И ти е леко и щастливо, защото падат оковите на ума.

Междудругото съвсем наскоро шоколадът и сладките неща самоотпаднаха от топ-местата в класацията ми. Винаги съм имала нужда от тях, ядях си на воля, докато се заинтересувах от така нар. здравословно хранене. По едно време, в състояние на промит мозък, реших, че ше ги отказвам волево и верно издържах бая време, но само за да компенсирам после Следващият по-продължителен етап беше да ям каквото ми се яде, без да прекалявам съвсем безобразно. Без да съм го целяла и най-вече отхвърляла съзнателно, което моментално води до яростна подсъзнателна съпротива, в момента се храня почти по каноните. Правя изключения точно когато пожелая и ми се прииска. Процесът е естествен. Приемам го по-скоро като страничен ефект, като нещо, на което му е дошло времето и може и да отмине. А чувството за вина се е запътило вече към външната врата. Просто си поемам резултата от действията, какво толкова има да се мъча Толкова е интересно да се наслаждава човек, дори в малките неща като ядене на шоколад с консерванти например