Точно така - трябва да се намалят други площи. Но НЕ земеделска земя, дори на първо време не се налага да се освобождават и индустриални площи. Има достатъчно пустеещи или обезлесени площи - навсякъде около нас.

Да започнем от градинките около блоковете в големите градове - колко квартала могат да се похвалят с хубав парк? А колко от градинките между блоковете нямат и едно дърво? Каквото и дърво да засадиш там, все ще е от полза. Тополи не се препоръчват (те не са алергени, но все-пак са непрактични с тези пухчета). Плодни дръвчета плод няма да дочакат, все ще го обере някой на зелено - но какво от това, нали ще има зеленина? Липа, акация, кедър, ...

В планините има много места, които са обезлесени по най-различни причини.
Ако щете, да вземем само хилядата хектара смърч (ако изобщо някой може да каже колко точно е тази площ в момента), които за последните 2 години са унищожени от корояда във Витоша. Вече умира вековната гора и край Алеко. Обърнете внимание, когато отидете там. Защото догодина явно няма да я има вече... Така стоят нещата, за съжаление.

Дори много от площите, които в миналото са били обезлесени за високопланински пасбища, сега на практика не се използват като такива, защото няма стада, няма ферми. Има само ски писти, хотели и лифтове...

Бреговете на реките също са място, което има нужда от дървета против ерозията. В непосредствена близост до реката - върба, ако има място за по-широка ивица - и други (виждал съм най-вече тополи, но не знам защо конкретно ги предпочитат).

Аз имам пред вид следното:
Когато човек има сгоден случай да пъхне една семка в джоба си.
Когато види място, където ЛИПСВА дръвче, нищо не струва да бръкне в джоба си и да зарови на 3 см семка или костилка.
Ако го прави с постоянство, около половината семки ще поникнат. Много от тях ще порастат. От тях пък доста ще станат големи дървета, ще дадат плодове. И един ден край част от тях от техните плодове ще израстат още дървета...

Точно в съзнанието на хората трябва най-напред да се засява и най-грижливо да се отглежда гората... За да засадиш семка в земята, трябва да си я засадил първо в мисълта си. И обратно - когато засаждаш една семка в земята, ти засаждаш нещо и в своята "земя" - в съзнанието си...
Техническият прогрес е част от пейзажа - не може да бъде отричан, нито пренебрегван. Надеждата ни е в това той да бъде постепенно опитомен, т.е. да стане неразрушителен. Това може да стане и сякаш се опитва да започва да става, но става бавно, изключително бавно. Засега само Европа се опитва да поведе някаква инициатива. Протоколът от Киото е факт, въпреки, че Щатите не го поддържат, но един ден навярно и те ще застанат зад него, когато това стане изгодно за тях. Нищо и че сам по себе си този протокол не е нищо, но това е само началото, което си струва да прерасте в повсеместен естествен процес.

Наистина, посоката на този прогреса е тази на "най-голямата изгода" и докато опазването на планетата не стане изгодно, не можем да очакваме нещо съществено да се промени. Но кога едно нещо става изгодно? Когато мнозинството от хората го желаят - щом има търсене, ще има и съответното предлагане.
Каквото смятаме, че искаме и сме готови да платим за него, това и ни предлагат. Затова много важно е да знаем какво искаме - ние сме капките, които образуват морето - поотделно нямаме значение, но колкото повече капки са от един вид, толкова повече морето започва да прилича на тях...

Редактирано от .mitko. на 11.04.05 19:09.