Тук става въпрос за организацията и начина на харченето на средствата, а не за това колко са те. Въпросът не е само в парите. В много случай ако хората си вършат работата добре могат да се справят с малко средства. Това се отнася и за децата и за кучетата. Не е гаранция например, че едно дете се гледа по-добре в богато семейство, отколкото друго дете от семейство с по-скромни доходи. Примерът е малко в страни, давам го само като илюстрация. Не са нужни допълнителни пари за да не трепеш едно куче с лопата. Ако са ти отпуснати средства за евтаназия, а ти убиваш кучетата с лопата и по този начин някои прибира 'спестените' пари, това се нарича корупция.
И не смятам, че немската посланичка или шведите се възмущават от подобно отношение, защото гледат на нас като на аборигени, напротив, убеден съм че това е чисто човешка реакция. Аз например също се възмущавам от начина по който корейците се отнасят към техните кучета и това няма никаква връзка с икономическото положение, или с това че ние сме в НАТО, а те не.
За да разведря малко разговора ще вметна нещо в тази връзка. Разговор с майка ми по повод корейците. Аз: Мани ги тези корейци, те ядат кучета. Тя: Е... какво от това, те си ядат техните, да не ядат наще.

Животът е хубав.