да си кажа и аз мнението. Смятам, че ако не друго имала съм около 4 години зад гърба си , в които не съм яла животински продукти. майка ми е вегетарианка, и в моето семейство почти не се е яло месо, дори когато не бях се отдала на суровоядства и прочее. започнах ги като 14-15 годишно лапе под влияние на "сила за живот" и една книга на пол брег. вярно е, че се хранех доста крайно, а не просто вегерариански- т.е. почти само на плодове и зеленчуци и понякога зърнени храни. сега си ям месо , и риба и доста млечни продукти. енергията , която изпитвам е несравнима. имам сили да свърша 1000 неща. изчезнаха сумати оплаквания като сухота на кожата, кандида, анемия. от суровоядството, тъй като явно не е било балансирано, развих доста ниско кръвно и често ми се виеше свят.
наистина има нещо общо между храна и психика. от вегерарианството наистина се чувствах по -хрисима, а сега по заземена и по силна. концентрацията ми е по висока и умът ми е по силен.
всичко зависи от начина на живот, който човек води. не съм съгласна , че вегетарианството е по хуманно или не. така отричаш цели нации, които нямат други източници на храна освен месото. важна е хармонията с природата, която индианци и ескимоси са постигали, въпреки месоядството. и са обичали храната си- т.е. бизони китове или прочее. цялото им творчество е посветено на бизони сърни или там съответно каквото ядат.
да изядеш нещо не е признак на ненавист. признак на ненавист е да вземеш повече от колкото ти трябва. затова екологията ни е на това дередже.
п.с. само да спомена с яденето на месо поддържам доста стройна фигура:), докато повечето вегетарианци са закръглени. хау!:)