За многото години науката така и не успя да разреши въпроса с необходимото количество и от какъв точно вид белтъчини се нуждае човек дневно. Преди няколко десетилетия се считаше, че на човек дори и да няма ниикакво по сериозно физическо натоварване са му необходими 3000 калории дневно и поне 100 грама белтъчини от които над половината да са от животински произход. Имаше и норми от 2 грама за килограм тегло и то за съвсем нормални хора. Подобни неща могат да се прочетът дори в готварските книги.
Чак сега след доста време най-после се приближихме до разумните цифри от 2000 калории и 0.7-1 грама белтъчини на килограм тегло.
При съвсем безпристрасни опити се установява, че за никой човек който не извършва сериозна физическа работа или не спортува поне полу активно не са му необходими повече от 1 грам за килограм тегло дневно. FAO(Презадоволителна и селскостопанска организация на Обединените нации) още преди 30-40 години си беше достигнала до цифрата 0,7 г на килограм тегло което значи че напълно достатъчни за мъжете са 50-60 гр. а за жените 40-50. Също те ни най-малко не говореха за белтъчната безценност на месото, което учудващо витаеше в съзнанието на милиони уж учени хора с диплома, които би трябвало да умеят на елементарно ниво да използват главата си, но... уви явно това не се случваше. Всички пееха една песен в хор като стадо овци, далече от действителното и съвсем просто положение на нещата и все още тази фалшива музика свири в главиците на всякакви доктори, диетолози, физиолози и въобще всякакви хора и постоянно излиза без никакво съмнение в тях от устата им писанията им се разпространяват всякакви ниски разбирания. Хора които трябва да са компетентни по условие, но за съжаление на практика е друго.
Опити с хора от различни възрасти са поравени предостатъчно.
Малко история:
Дълго време са господствали научни разбирания за количества дневни норми като тази на д-р Фойд за между 100-150 грама белтъчини дневно. За да се набавят такива количества наистина всекидневно да се консумират сериозни количества на храни от животински произход- месо, яйца, риба, мляко и млечни продукти.
Физиологът проф. Четинден проверява старата дълго време смятана за достоверан норма на д-р Фойт от средно 118 грама за за човек със средно тегло 65-70 кг. дневна норма от около 118 грама средно, като провежда 9 месечен опит с 26 души от различен вид, хора на умствения труд, студенти-спортисти, общи работници и в крайна сметка доказва че средната необходима нужда е два пъти по-ниска от предишната. "Вместо да отслабнат и да станат мързеливи или по неработоспособни в следствие от на недостатъчното белтък в храната, те увеличиха теглото, силата и издръжливостта си."
С цел да обори научните резултати на проф. Четинден физиологът проф. Бенедикт провежда наново същите и други опити които продължават две години. Резултата се оказва напълно неочакван, но абсолютно аналогичен на предишния и той става става негов най- голям привърженик.
д-р Доктор Хиндхеде също чрез опити с хора постига най ниската дневна норма от 23 грама дневно, при консумацията опитно само на картофи и маргарин - "От тези опити извадих заключението, че картофа е не само олична храна, но и лекарство - разтваря пикочната киселина, варовитите соли и следователно може да се използва и за лечение на различните форми на подагра и ревматизъм.
Ако “старата” норма беше вярна то това би оизначавало 130 грама белтъчини при моето тегло или по точно това количество белтъчини се съдържа в
10 кофички кисело мляко или четири литра прясно или
600-800 грама месо
близо килограм колбас или кренвирши
500-700 грама сирене
между 20 и 30 яйца
Нека разгледаме още малко мита за това че пълноценни са белтъчините само на месото. Първо само който има нулево покритие покритие като знания ще говори че само те имат незаменимите осем и са пълноценни.
Ето ви една таблица за незаменимите аминокиселини http://bbt.cult.bg/Hranene-Tablici-Aminokiselini.htm
Няма значение дали става въпрос за месо и риба, бобови и зърнени храни, мляко и млечни, зеленолистни, плодове или зеленчуци. Във всеки от тези продукти има и 8-те незаменими белтъчини. Във 90% от тези продукти независимо от коя група са количеството на 8-те незаменимите аминокиселини е между 25 и 40 % от общото количество на аминокиселини. Няма значение дали в дадената храна се съдържа 1% или 50% аминокиселини и няма значение дали е животинска, плодна, зеленчукова или каквито и да било друга. Това съотношение винаги си го имало в природата.
Така незаменимите белтъчини на бобовите, ядките и някои от зърнените храни е абсолютно равностоен на този с този на млечните храни, месото и яйцата и някои от тях дори съдържат по голямо количество белтъчини. Зърнените храни са победни и с малко по нисосъдържание, но белтъка на всяко растение от тази група си е напълно балансиран и пълноценен. Други зърнени храни са с по-малък процент незаменими, но и те също са съвсем богати източници които напълно задоволяват организма с всичко необходимо. Все пак не е казано, че трябва да си набавяме само от 8-те незаменими, те са толкова важни колкото и останалите. Ясно е че само със салата и ябълки и марули не става номера. Че те са много бедни на белтъчини е вярно. Все пак дори и в зеленчуци които имат под един под 1 или 2-3 грама белтъчини то пак в състава им се съдържат 20-те аминокиселини и процента на незаменимите не е малък. Който се съмнява може да си провери във всяка таблиза, примерно в http://www.calorie-count.com/ , http://www.nutritiondata.com/ . Това че съдържат по малко не значи че са некачествени, те просто не са главен източник на тези вещества, а на други неща. За протеини и аминокиселини си има достатъчно хранителни източници чрез които безпроблемно се набавя всичко необходимо. Вярно е, че белтъчните вещества основния градивен материал и на живата органична материя и присъстват и участват във всички органи тъкани и системи във всичко живо, независимо, растения, животни или хора. Живота е функция на живият белтък, но това че е жизнено необходими не трябва да е причина за това да имаме голяма нужда от това голямата им консумация им, за тотално погрешни разбирания, цифри, представи….
Независимо дали човек не използващ месо се храни ежедневно рядко или въобще не приема млечни продукти, то това което предлага природата за набавянето на необходимото е повече от достатъчно. Ако пък похапва сиренце просто няма начин да има проблемКато цяло е лесно и безпроблемно и ако при някой това е проблем , то проблема не е в това че не яде месо, мляко или пък друго нещо, а че не се храни пълноценно и балансирано без тия продукти. Не вегетарианството създава проблеми , а неправилния вегетаризнски режим. Това че е вегетариански само по себе си значи много малко и нито го прави грешен, нито правилен особенно отностно белтъчини.