Даа, наистина, къде останаха добрите стари нрави, жените да разбират само от плетки, а мъжете от чужди булки...

Как ще е хубаво на кифли и козунаци. Откакто се загуби изкуството на мясването, нищо не става за ядене. Всичко е магия, с няколко капки от препарати с екзотични имена, тестото тръгва да те търси за 15 минути, ама всичко е илюзия. Нито хлябовете мога да ги ям, нито кифлите им изкорубени, за козунаци да не говорим. Най- много да сгъна сегиз-тогиз някоя нагиздена баничка. При тази мизерия, юнашки апетит им е нужен на децата. Може би затова им дават мляко...за да преглъщат.

Те почти всички жени в определени периоди от живота си приличат на гайди, ама това не винаги е срамно. Моята баба, като мелничарска булка...отсрамва се, така да се каже. Като малък мачках по десетина мекици на закуска и за сууклук, с мед. Нищо не надебелях. Явно от малък превръщам всеки грам мускул в мозък. Има да се чуди Алис сега, как става тази езотерична реакция...като започнеш от нулата, лесно става...

Знам за сегашните деца, направо да ги оплаче човек...на греяна ракия. Ние поне тичахме като улави, да не говорим в спортното по шест учебни часа дневно тренировки. Ще ядеш, та ушите ти ще пращат. Ееех, колко сладко се спеше после в часовете...блаженство направо. А през това време мускулите се превръщат в мозък, по пътя на естествената гравитация, в смисъл, пълното запълва празното.

Какво имаме сега, аспартами, глутамати, компютори и мързел...абе за оплакване са тез деца...ще слагам джезвето.

Поздрави.