Е не мога да не "клъвна", щом се е появила такава тема. : ))

Аз както нееднократно съм си казвла, риба ям.
Затова и не казвам, че съм вегетарианка. Или ако ме нарочат за вегетарианка, винаги уточнявам, че ям риба.

Понякога с месеци, дори година се е случвало да не се сещам за риба.
Има периоди, в които ми става лошо от риба и категорично отказвам да я ям.

Мога без риба и всичко е въпрос на нагласа.
Не съм нито за, нито против.

В смисъл, че откакто не ям друго месо, много съм се променила като физика и психика. Риба дори и да не ям с месеци, по-голяма промяна не настъпва.
Считам, че когато ми се дояде(не често) и я ям, не ме разбалансира. Когато се е случвало да ям обаче, без да ми се яде, не ми действа добре.

То е както съветвам някои от тук пишещите, ако им се дояде кебапче, да си хапнат истинско кебапче, а не соевия му еквивалент. И да си освободят мислите от вкусовото въображение, което ги завладява и тормози.
Аз кебапче не бих хапнала за нищо на света, ама вярвам, че кебапчето има силата да дарява щастие в определен момент определен неядящмесочовек.
Подстрекател съм, да, признавам си.

Другото месо го отказах, защото открих, че без него се чувствам по-добре- по-здрава и по-витална. Не заради емоционални причини, свързани с горките животни. В началото бях казала, че дояде ли ми се месо, ще ям. Не се случи да ми се дояде околко половин година. После ядох почти насила от едно пушено пиле. Беше ми ужасно лошо след това. И това беше окончателната ми раздяла с месата, освен с рибите.

И без тях мога, но за сега не искам.
Не съм готова да бъда чак така съвършена. ; )

Та така. : )